Неделя, 01 Август 2021
Днес е Еньовден и Рождението на Йоан Кръстител

Днес е Еньовден и Рождението на Йоан Кръстител

AFISH.BG честити на своите читатели празника, който намира своето място във всеки български дом!

Българската православна църква почита днес църковния празник за Рождението на Св. Йоан Кръстител. Празникът е наричан от народа Еньовден.

Св. Йоан Кръстител или Предтеча е една от най-важните исторически личности на християнството. Освен на 24 юни, Църквата му е посветила още два празника през годината - на 29 август, когато е денят на неговата смърт, познат като Секновене в народната традиция, и на 7 януари - Ивановден.

Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.

Днес именици са Енчовци и Енки, Янковци и Янки, както и всички техни производни, а също носещите имена на билки – Дилян/а, Росен/а, Здравко/а. Според едно от народните поверия именно на Еньовден празнуват и тези, които си нямат имен празник по църковния календар.

 

Един от обичаите в миналото е момите да правят своите наричания и гадания по пръстени. Подбрахме някои от тях и какво ви пречи да се пробвате, на толкоз хороскопи и тестове цъкваме дневно в социалнта мрежа, та няма да е сефте.

Просто зажумете и прокарате пръст по текста, пък да видим как ще си го разтъкувате. Все пак небето се е отворило и (по)желанията се сбъдват:

Змей се вие на кладенец.
(Юнак)
Сребърно тасче по море плава.
(Гемиджия)
Черни ботуши на кон яздят.
(Търговец)
Синьо небо, ясна звезда.
(Хубавец)

Честа круша столовата.
(С много братя)
Дребно просо през плет пресипва.
(Съсед)
Желта дуля презреяла, само гледа де да капне.
(Стар ерген)
Дълбоки мази, кални прагища.
(Бакалин)
Руси биволи, дълги синджири.
(Кираджия)
Кука, пука, по къщя ходи.
(Дюлгерин)
Главня плета подпаляше.
(Съсед)
Шита риза недошита.
(Скоро идат сгледници)
Шарен кожух черква мете.
(Учител)
Мокри гащи на върлина.
(Рибар)
Кална копраля на стряха виси.
(Орач)

Злата тояга из село ходи.
(Кмет)
Тиха вода под камъче.
(Тих мъж)
Половин блюдо на стена виси.
(Вдовец)
Три ореха на попара.
(Сиромах)
Черни грошове в рогове лежат.
(Богаташ)
Въшкава гуня под стряха стои.
(Овчар)
Коза врещи през дъбрава.
(Гайдар)
Червено вино, стъклена чаша.
(Кръчмар)
Коня язди, сокол държи,
(Болярин)
Позлатен топор врата бие.
(Богаташ)
Свито куче на камъче.
(Сиромах)
Златни гривни на постеля дрънкат.
(Златар)
Бяло книже, черно мастило.
(Учен, поп)

И една еньовденска песен, защото ничие творчество не е по-велико от народния епос:

ГАНА БИЛКИ БРАЛА

Мама Гани дума: - Гане, синко Гане,
що си замръкнала на ден, на Еньовден
с аргати на нива, с косачи в ливада?
Снопи ли си влякла, или кръстци клала,
сено ли си брала, или купи трупа?
Гана мами дума: - Мамо, мила мамо,
ти кога ме питаш, право да ти кажа:
не съм снопи влякла, нито кръстци клала,
нито кръстци клала с аргати на нива;
не съм сено брала, ни купи трупала,
ни купи трупала с косачи в ливади.
Срещнаха ме, мамо, мойте мили дружки,
че ходихме, мамо, на ден ми Еньовден
във поле широко билки да си берем,
билки да береме, момци да мамиме.

(Чирпанско; Еньовденска)

© Отбрали и редактирали: Михаил Арнаудов и Христо Вакарелски,
„Българско народно творчество в 12 тома”, т. V

AFISH.BG