Понеделник, 25 Януари 2021
Георги Черкелов остана себе си до последно

Георги Черкелов остана себе си до последно

„Не се оплаквам. Живях шарено“, споделя актьорът преди да си отиде от този свят

 

Георги Черкелов се ражда на 25 юни 1930 година в Хасково. Намерението му да завърши Право не се увенчава с успех и поривът на сърцето му го отвежда във  ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Там се дипломира в две специалности - актьорско майсторство и режисура. Кариерата си като артист зарпочва на сцената на Врачанския театър, за да стъпи после и на столичните сцени в Младежкия и Народния театър, в Сатирата. Пет години е бил и театрален директор в Плевен, където режисира постановката "Спасителят в ръжта". Като театрален актьор трупа 50 годишен стаж и се превъплъщава в над 100 роли.

Първата му роля в киното е 1961 г. За изминатия творчески път успява да създаде около 70 роли - в "Цар и Генерал", "Юлия Вревская", "Хан Аспарух", "Господин Никой", "Сватбите на Йоан Асен", "Допълнение към закона за защита на държавата", "Зарево над Драва", "Иван Кондарев", "Князът", "Топло", "Бронзовият ключ"... Разбира се, най-популярната му роля си остава тази на Богдан Велински в сериала "На всеки километър" от 1970 г. - събирателен образ на Никола Гешев.

Режисьор и сценарист е и на филма "Спирка Берлин".

Носиетел е на наградата „Аскеер“ през 2010 година за цялостно творчество и на наградата на 17-ия филмов фестивал „Любовта е лудост“ за цялостен принос. Умира на 81-годишна възраст след тежък инсулт на 19 февруари 2012 година.

 

Ето част от откровенията на актьора в последните дни от живота му:

„Не се оплаквам. Живях шарено. Започнах да се оформям като мислеща човешка единица през капитализма, зреех при социализма, а сега дозрявам отново в капитализма. Нищо не се променя. Все едно и също е. Днешното е позабравеното вчера.“

„Едно от най-несъвършените неща на нашата планета е човекът. Всичко останало е по-съвършено, може да не е 100 %, но е по-съвършено.“

 „Ние, актьорите, се ласкаем, че променяме живота. Може би и политиците си мислят така.“

„Моите деца ми казват: ти си много черноглед, никой не иска да гледа черно; освен тук-таме някой дамски тоалет - черното не е хубаво... Човек трябва да се хваща за малкото, защото иначе е много по-лошо.“

„Слава богу, има трайни неща, които няма да се променят. Например това, което е дал Господ - природата. Ние я разсипваме, но не можем напълно. Полека-лека акълът ни ще идва и ще спрем да я замърсяваме.“

"Големият град ме уморява, напряга ме. Натоварват ме тези, които все се оплакват, изхабяват ме. Искам да се самосъхраня. Да се докосвам до дърветата и тревите, да слушам птиците, да си подрънквам на пианото, да си чета, да мисля за мои си неща. Наричали са ме асоциален тип, нека е така. Намирам, че хората често са много дребнави, това не ми е по вкуса, не е интересно. На село си ми е най-хубаво.“

 

На снимката: Георги Черкелов и Кунка Баева в кадър от сериала „Семейство Калинкови“, 1967-ма

Борис Белев, AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)