Понеделник, 25 Януари 2021
Сър Иън Маккелън: Шекспир ни помага да разберем съвременността

Сър Иън Маккелън: Шекспир ни помага да разберем съвременността

"Бардът е пишел за всички нас: за влюбените, за лошите, за ревнивите, за щастливите, за амбициозните”, твърди британският актьор в моноспектакъл, представен в Москва

 

Сър Иън Маккелън, когото мнозина свързват най-вече с образа на Гандалф от киносагата „Властелинът на пръстените”, вдигна на крака театралната публика в Москва със своя забележителен моноспектакъл по Шекспирови творби, пишат руските медии. Петото по ред гостуване на британския актьор в столицата на Русия е специално за откриването на фестивала „Шекспир в лятна нощ”, част от световната арт програма на British Council за 400-годишнината от смъртта на великия бард.

Датата на откриването на фестивала – 21 юни, не е избрана случайно. Точно в деня на лятното слънцестоене се разиграва историята от комедията „Сън в лятна нощ”.

Сър Маккелън започва да играе в пиеси на Уилям Шекспир на 12 години и продължава да го прави вече повече от половин век. Моноспектакълът  проследява целия творчески път на актьора, който през май навърши достолепните 77 г. Той разкрива пред публиката начина, по който създава любимите си герои:  

„Цял живот живея Шекспир. На 8 години сестра ми ме заведе на театър. Гледахме комедията „Дванайста нощ”, а по-късно и трагедията „Макбет”. Винаги ми е било интересно какво е да играеш на сцена. Поех по този път и, дори не завършил театралния факултет, станах професионален актьор. Цял живот играя в Шекспирови пиеси – в 15 от общо 38-те.”

 „Шекспир не остарява, той е изключително съвременен автор. Пишел е за всички нас: за влюбените, за лошите, за ревнивите, за щастливите, за амбициозните”, споделя още актьорът.

Според Маккелън всяко ново поколение читатели и театрални зрители откриват и оценяват пиесите на барда по нов начин. Днешните постановки изобщо не приличат на старите, макар текстовете да са едни и същи. „Истинският Шекспир изобщо не е това, което си мислим – категоричен е британецът. – Там не играят жени, няма никакви костюми и грим, зрителите седят на твърди столове, а над главите им се лее дъжд.”

Сър Иън признава, че самият той полага усилия да бъде в крак с времето – активен е в инстаграм, туитър, фейсбук, дори е измислил приложение за потребителите на Apple, наречето „Бурята” („Heuristic Shakespeare – The Tempest”, бел.ред.). И коментира: „Струва ми се, че е коравосърдечно да принуждаваш нещастните деца да наизустяват Шекспир в училище. Все едно сега да ми дадат ноти на Чайковски и да ме накарат да ги изсвиря. Не бих могъл, трябва първо да ги чуя! Шекспир е писал не за зрителя, а за артиста, за да може той да научи текста и да го пресъздаде на сцената. Все пак вие сте аудитория, а думата произлиза от audio, тоест свързана е със слушане.

Приложението е създадено най-вече за студенти, които изучават Шекспир. Чрез него можеш едновременно да четеш пиесата и да гледаш видео, където актьори произнасят същия текст. Във всеки момент можеш да го спреш, да посочиш непозната дума и да чуеш коментар. „Ако продуктът се купува, ще мога да направя още – все пак Шекспир е написал 38 пиеси”, допълва Макккелън.

Актьорът не отминава и друга актуална тема на Острова – могат ли тъмнокожи да изпълняват класическите роли: „Във Великобритания е популярна фразата „кастинг, независимо от цвета”. Не е важно кой играе – бял или тъмнокож артист, важно е как играе. И зрителите го разбират.” И нещо много важно: „Ролята на Яго в „Отело” трябва да се играе от тъмнокож актьор. А самата пиеса е трябвало да се озаглави „Яго”...

Иън Маккелън е играл в най-известните пиеси на Шекспир – „Хамлет” и „Макбет”. Той разказва, че в британските театрални среди не произнасят заглавието „Макбет”, а казват „шотландска трагедия”. За това има историческо и донякъде меркантилно обяснение. Когато преди повече от век из Великобритания обикаляли пътуващи трупи, в репертоара им винаги присъствала и „Макбет”. „Тази пиеса е най-кратката, затова е и най-използваната – обяснява актьорът. – Ако в един театър поставят „Макбет”, значи просто няма с какво да плащат на артистите. Затова навремето те казвали: „Не споменавайте „Макбет”, иначе няма да ни платят!”

Сър Маккелън оценява ролята си в „Хамлет” като слаба: „Не бях много добър. Имам усещането, че не бях в героя, а тичах до него.” Възхищава се обаче от трагедията, признава, че именно тази пиеса най-добре показва, че „целият свят е сцена” (още едно доказателство за думите му е вълната, завладяла света след резултата от вота на британците за излизане от Европейския съюз, бел.ред.).

На финала на моноспектакъла Маккелън чете пред зрителите монолог от класика, известен само на най-заклетите шекспиромани. И за пореден път напомня на зрителите, че произведенията на Шекспир ще им помогнат да се ориентират във всяка съвременна ситуация.

На заглавната снимка – сър Иън Маккелън пред московската публика

Снимка BRITISH COUNCIL RUSSIA

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)