Сряда, 23 Октомври 2019
„Ако някой можеше да ме спаси, то това със сигурност щеше да си ти”

„Ако някой можеше да ме спаси, то това със сигурност щеше да си ти”

Това са думи от последното писмо на Вирджиния Уулф, родена на днешната дата през 1882 г. до съпруга й, преди тя да се самоубие, потъвайки в река Оуз

 

AFISH.BG ви я представя и в още няколко нейни цитата

„Истината е, че жените често ми харесват. Харесвам тяхната неконвенционалност. Харесва ми тяхната завършеност. Харесва ми тяхната анонимност.“

„Телефон, който прекъсва най-сериозните разговори и най-важните наблюдения, крие своя собствена романтика.“

„Човек не може да мисли, обича и спи добре, ако не е вечерял добре.“

Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“

„Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия. Хората обаче съдят само по заглавието.“

„Някой трябва да умре, за да може останалата част да цени живота повече.“

„Езикът е вино върху устните.“

„Нищо не се е случило в действителност, докато то не е записано.“

„Не може да има две мнения за това какво представлява интелектуалецът. Той е мъж или жена, който язди ума си в галоп из страната в преследване на една идея.“

„Бях в странно настроение, мислейки себе си за много стара, но сега съм отново жена - както винаги съм била, когато пиша.“

„Очите на другите - нашите затвори, техните мисли - нашите клетки.“

„Историята на противопоставянето на мъжете срещу еманципацията на жените е по-интересна може би от историята на самата еманципация.“

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)