Вторник, 19 Март 2019
„Аз се стремях към същото нещо, както и той: истината”

„Аз се стремях към същото нещо, както и той: истината”

Откъс от романа „Волоколамското шосе” на Александър Бек, 115 години след рождението му

 

Аз се стремях към същото нещо, както и той: истината. Обаче неговите преценки за хората, особено за онези, които не са изпитали участта на войника, често бяха прекалено хапливи. Струва ми се, че това донякъде се дължеше на младостта на Баурджан. В онези дни, когато се запознахме, той беше навършил тридесет години.

След този рязък отказ спрях да настоявам, но доста дни прекарах рамо до рамо с Баурджан.

Той обичаше и умееше да разказва. Аз дебнех случая и търпеливо записвах. Той свикна с мене.

От приятелите на Баурджан научих историята на неговия живот. В училището му дали два прякора: Едроокия и Шан-Тимес. Преведено буквално, второто значи „недостъпен за праха“. Така се наричал един легендарен кон, който препускал толкова бързо, че дори вдигнатият от копитата му прах не го докосвал.

Веднъж настъпи минутата, когато аз казах на Баурджан:

— И все пак аз ще пиша за вас. И някъде непременно ще спомена, че в училището сте били Шан-Тимес.

Той се усмихна. Усмивката го преобразяваше. Суровото му лице ставаше изведнъж детинско.

— А вие сте артилерийски кон — ласкаво каза той. — Не се обиждайте, това е комплимент. Артилерийският кон вози бавно, не е лесно да го накараш да се обърне, но когато се обърне, тегли подире си и оръдието. Вие ме обърнахте… Ще ви разкажа всичко, което искахте. Но да се разберем…

Той леко се наведе назад и измъкна сабята си от канията. В ниския влажен блиндаж, мъждиво осветен от малка лампа без шише, блесна светло, гравирано острие.

— Да се разберем — продължи той. — Вие сте длъжен да напишете истината. Накрая ще ми донесете книгата. Аз ще прочета първата глава и ще кажа: „Лошо, скалъпено! Слагайте на масата лявата ръка.“ Раз! Лявата ръка отсечена! Ще прочета втората глава: „Лошо, скалъпено! Слагайте на масата дясната ръка!“ Раз! Дясната ръка е отсечена! Съгласен ли сте?

— Съгласен — отговорих аз.

И двамата се шегувахме, но не се усмихвахме. Не по монголски широките му черни очи изпитателно се вглеждаха в мене.

— Добре — рече той. — Извадете хартия, вземете молив. Пишете: „Глава първа. Страх“.

© Превод от руски: Сидер Флорин

AFISH.BG