Неделя, 18 Август 2019
„О, зимният безкрай! Отново в плен ни хвана…”

„О, зимният безкрай! Отново в плен ни хвана…”

Две стихотворения от белгийския поет Емил Верхарн, един от основоположниците на символизма

ЕСЕНЕН ДЕН

Да, твойта скръб е моя, о, подранила есен!
Елите пак се гънат под северняка бесен;
и листи – златни люспи, и листи – пръски кръв
по валози мъхнати, в блатата... И – какъв
кошмар! – гората рони не сълзи – мойта кръв.

Да, твойта скръб е моя, о, подранила есен!
Плющи в нощта пороят, от вятъра понесен,
и бие, гъне, кърши, очите им избол,
лещаците край пътя изрит, във всеки дол...
Ръце – ръцете мои – е вдигнал храстът гол.

Да, твойта скръб е моя, о, подранила есен!
И нещо долу скърца из коловоза тесен,
скрипти в чакъла мокър с ръждясал колесник
и жали се тъй както гората в тоя миг...
И вик, в далечината заглъхнал – моят вик.

 

ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ

Под зимното небе, забулено в мъгли,
напукват се от студ полетата обрани;
тук-там по хълма сняг успял да навали
и зъзне въздухът от крясъка на врани.

И дращят храстите наред – като че ли
са грозни харпии, от злоба обладани,
и шума дрипава в нозете шумоли,
и май ковашки чук звънти в тъмите ранни.

О, зимният безкрай! Отново в плен ни хвана –
душата стяга той в прегръдката си здрава;
и звън довява пак студеният ветрец:

в съседното градче пресипнала камбана
звъни натрапливо и всички известява,
че тая вечер там заравят пак мъртвец.

© Превод от френски: Кирил Кадийски

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • „Отдавна е ноември в моята душа!”

    Три стихотворения от Емил Верхарн, един от основоположниците на символизма, чиито произведения още приживе са преведени на повече от 20 езика, включително и от Гео Милев на български