Понеделник, 21 Октомври 2019
„Не си е доробувал тоз народ...”

„Не си е доробувал тоз народ...”

Последните стихотворения, излезли изпод перото на незаслужено пренебрегвания дълги години поет, преводач, драматург, журналист, издател Димитър Подвързачов, когото поколенията ще преоткриват в безпощадно точните му думи

 

Три сонета за Кирил Христов

I.

Да, право е: рояци шушумиги
У нас и в книжнината, и навред.
Не се сърди, Кириле, а прости ги, -
Че ти по Божа милост си поет.

Те още влачат страшните вериги
На робството - душите им с лед,
И ти, за твоите прекрасни книги,
От тях очаквай - злъчка и оцет.

Но ти веднъж сам каза (бе в кръчмата):
- Човек, пред стадо шугави осли,
Дори да хвръкне право от земята,
Не ще зачуди никого, нали?

Така и ти - летиш във висините,
А те - слухтят и клепат със ушите...

 

II.

Във моя спомен ти си Божи меч
В борба с действителността дребнава.
И в разговора ти - словесна сеч -
От нашенеца жалък прах остава.

Обичам твойта сатира-картеч,
С която ти го жареше тогава:
- Едвам владей членоразделна реч,
А тайните световни разрешава!

- Едвам се поизправил на крака
И от маймунек - вече уж човек е, -
Единствено у нас е то така:
Сергия за акъл отваря всеки!

Но твойта мъдрост никой не разбра
И много злоби ти за нея сбра...

 

III.

Когато, вместо скромно да мълчи
Пред свободата, що му Бог дарувал,
Наш Тренчо, с пламнали от гняв очи,
Пиши, че тук, у нас, не бил добрувал,

Или - обезумял току-речи -
Против държавата се възбунтувал, -
Все твоята прокоба ми звучи:
- Не! Тоз народ не си е доробувал!

Уви! Където поглед и да спреш, -
Все Тренчо - ратай злобен и безверен,
Страната си превърнал във кипеж
На яростни вражди, във пъкъл черен...

И рядко лъч надежден за възход...
Не си е доробувал тоз народ...

© Димитър Подвързачов

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)