Сряда, 17 Юли 2019
„Октомври е. За мене кой ще пита? Най-често лятото ти свършва с мен.”

„Октомври е. За мене кой ще пита? Най-често лятото ти свършва с мен.”

Три стихотворения от Николай Дялков, поета, чиято книга „Адресна регистрация: Бежанец” беше най-достойния конкурент за наградата в петото издание на Националния конкурс за поезия „Усин Керим”

 

ПРЕДЛОГ

Валя. А после след мъглата
такова слънце гръб изви,
че по поляната росната,
сред позадрямали треви
надигнаха се манатарки -
джуджета с шапки под дъба,
и гъби-булки в рокли ярки,
сърнели със чадър ръбат,
печурки - малки бели топки
с кафяво-розови поли.
Тук слагам вече кратки скобки -
дано и днес да не вали!
Да идем двамата за гъби -
ти - най-красивата жена
и аз - старикът непоръбен -
сред есенната тишина.
Такова слънце гръб извива...
А гъбите ще са предлог -
да види как сме с теб щастливи
сами сред къра, само Бог.

СЕЗОНЪТ ЛЮБОВ

Цъфти, животе! В устните си вплитай
усмивките на слънчевия ден!
Октомври е. За мене кой ще пита?
Най-често лятото ти свършва с мен.

И смях разливай! С друг ще бъде лято!
Аз често тъй, през сЪлзи те живях.
Но има в теб един сезон, когато
в сълзѝте ми живее твоят смях.

ВАЛЕ СПАТИЯ

Засвири есента ми през комина.
По ставите заскърца ревматизъм.
И лятото - последен щърк замина
към своя юг - с износената риза.

Денят ми с грамофонен глас застена
с бръждящи и повтарящи се звуци
през близките - в редица построени
пробити и ръждясали улуци.

И летният ми миг така отмина,
че сякаш и животът се изниза.
А целзият - от раз, ей тъй се срина,
помъквайки и моя оптимизъм.

И спря светът - за мене със магия
да вади от ръкава дама пика.

Но скритото вале съм аз - спатия.
Каре от дами мога да извикам.

© Николай Дялков

AFISH.BG