Събота, 21 Септември 2019
„Аз не мисля да остарявам. Искам да умра млад, красив, весел, интересен!”

„Аз не мисля да остарявам. Искам да умра млад, красив, весел, интересен!”

И да, Апостол Карамитев не успя да остарее – отиде си само месец, след като навърши 50 години. Остана млад, красив, обожаван, непрежалим. И такъв празнува своите 95 под светлините на небесната сцена

 

„Защото аз все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко щастие. Това щастие е дадено на човеку от родители, от приятели, от учители, от любима, от деца, от народ. Дадено му е от хора, от човеци. И е предназначено за хора, предназначено е за човеци. Някога, преди много години, в моите бурни младини, аз имах чувството, че светът е създаден за мен, че светът се върти около мен и че светът съществува чрез мен. Петдесетте години, които изживях, многото погребения на които присъствах, ме накараха да се убедя, че светът не съществува за мене, че аз не съм пъпа на Вселената и че светът не се върти около мене. Но това ме научи и на едно друго нещо: че това просто, вълшебно нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-честно, по-умно, по-запълнено да изживее. И може би, може би този живот няма да е сбъдновението, за което е мечтаел на младини, няма да е крилата мисъл, полет, а ще бъде, може би, само една клетка, която приема сока от земята и го предава нагоре.Може би животът няма да бъде шумолене, няма да бъде листа, няма да бъде плодове, а само тъкан, само клетка – но и това е живот, това е, може би, предназначението ни: това, което сме взели, да дадем, да върнем; това, което сме взели, от хората, да го върнем на хората... Както е казал поетът: "за да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори..."

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)