Четвъртък, 27 Февруари 2020
„И моята любов звучи, и като звук ще ме отмине…”

„И моята любов звучи, и като звук ще ме отмине…”

AFISH.BG ви пожелава „Лека нощ с едно стихотворение на Николай Лилиев

 

*

ЛУНАТА висне като плод,
забравен в есенни градини,
и буди сънния живот
на туй, което в сън ще мине.

Аз виждам светлия възход
на първата любов, изгряла
като надежда за живот,
като печал преди раздяла.

И две протегнати ръце,
които искат и не могат
да стоплят мразното сърце
на вси низвъргнати от бога.

Аз чувам гордите слова
на своята душа безгласна,
но пак безпаметно зова
и в шеметна забрава гасна

по две замислени очи,
окъпани в златисто вино.
И моята любов звучи,
и като звук ще ме отмине.

© Николай Лилиев, „Лунни петна”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)