Петък, 15 Ноември 2019
„Хубавите деветнадесетгодишни и двадесет и девет годишни жени си приличат в лекомислената самоувереност…”

„Хубавите деветнадесетгодишни и двадесет и девет годишни жени си приличат в лекомислената самоувереност…”

Откъс от романа на Франсис Скот Фицджералд „Нежна е нощта”, в който нежността се превръща в саморазрушение, когато не преценяваш добре силите си, възправяйки се срещу саможертвата си

 

Колко хубаво беше отново да има тези неща, да знае, че буди възхищение, че предизвиква интерес! Беше загубила две от хубавите, изпълнени с арогантност към живота млади години — сега искаше да навакса; тя поздрави Томи тъй, сякаш той беше един от многото мъже в краката й; тръгна пред него вместо редом с него, когато прекосиха градината към широкия сенник. Хубавите деветнадесетгодишни и двадесет и девет годишни жени си приличат в лекомислената самоувереност, докато в годините между тези две възрасти те не са като водовъртеж, който всмуква в себе си всичко от обкръжаващия свят. Тези две възрасти са години на предизвикателна самоувереност на млад кадет; междинните години напомнят за войн, който си почива след сражение.

Но докато деветнадесетгодишното момиче черпи самоувереността си от щедрото внимание, което му се засвидетелствува, двадесет и девет годишната жена е по-придирчива. За да задоволи глада на желанията си, тя се обръща само към най-изисканите блюда, а когато е сита, се задоволява с хайвера и шампанското на потенциалната си сила. За нейно щастие и в първия, и във втория случай, изглежда, не я тревожи мисълта за предстоящите години, когато мисълта й често ще се замъглява от паническия страх, че трябва да спре или трябва да продължи определено нещо. Но по стълбата на живота има две площадки — деветнадесет и двадесет и девет години, когато тя е сигурна, че където и да отиде, не ще срещне мъже, които ще бъдат равнодушни към нея.

Никол не се стремеше към неясни платонически връзки — искаше истинско „приключение“: стремеше се към промяна. Мислейки с представите на Дик, тя си даваше сметка, че дори на пръв поглед е евтина история да се предава без чувства на една слабост, която може да се окаже застрашителна за всички. От друга страна, тя винеше Дик за положението си в настоящия момент, искрено вярваше, че подобен опит може би ще се окаже с целебна стойност. Цяло лято бе събирала смелост, бе наблюдавала как хората вършат тъкмо онова, което им се върши, без да плащат за греховете си — освен това, макар че възнамеряваше отсега нататък да не се заблуждава, предпочиташе да мисли, че само опитва нещата, прави предпазливи стъпки и всеки момент може да се върне назад…

© Превод от английски: Димитри Иванов, Мариана Неделчева

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)