Понеделник, 18 Ноември 2019
„За да отговоря на народното желание, с благословията на Всевишния, прогласявам България за независимо Българско Царство!”

„За да отговоря на народното желание, с благословията на Всевишния, прогласявам България за независимо Българско Царство!”

Днес, в деня на 110-годишнината от обявяването на нашата държавна независимост - откъс от документалния роман на Неда Антонова „Царица Елеонора Българска”

 

В началото на юли 1908-а княз Фердинанд предприема пътуване из Европа.

Три седмици по-късно в Истанбул е извършен държавният преврат на младотурците.

Българският дипломатически представител в Цариград Иван С. Гешов в частно писмо до ген. Паприков, външен министър на Княжеството, пише: „Защо да не използваме прочее настаналите обстоятелства и с един решителен замах да скъсаме веднъж завинаги връзките, които имаме с Турция, като провъзгласим България за независима държава”.

В края на август – на приема на чуждите дипломати, на който външният министър Тефик паша очертава промените в империята, възникнали след държавния преврат, българският дипломатически представител не е поканен, тъй като България е васално княжество на Турция и той е смятан за  обикновен турски чиновник.

По това време избухва стачката на работниците и служителите в Източната железница и правителството нарежда обслужването да се поеме от българските железничари. Стачката не постига успех и компанията благодари на министър-председателя Малинов за съдействието, и го моли българските железничари да освободят местата си в администрацията. Правителството отказва.

 „Повърнете железницата!” – заповядва Фердинанд от Австро-Унгария, където се намира в момента.

„Няма да я повърнем!” – отсича правителството.

Князът е принуден да отстъпи.

В средата на септември на свои митинги в деветдесет и седем български села и градове народът подкрепя идеята за обявяване на независимостта, а върху пътническия влак София – Бургас, теглен от машината „Фердинанд”, е окачен надпис: „Дерзайте, Княже! Думата е ваша!”.

На 22 септемврив църквата „Свети 40 мъченици” на старопрестолния град княз Фердинанд чрез манифест обявява:

 „… за да отговоря на народното желание, с благословията на Всевишния, прогласявам България за независимо Българско Царство!”.

И смирено приема молбата на председателя на Народното събрание и на министър-председателя да спази вековната традиция на българската държавност и да се нарече цар.

(Короната отдавна е изработена в Мюнхен.)

В този ден българите сами се освобождават от остатъците на  петвековното робство и от гибелните на народа ни клаузи на Берлинския договор.

Щастливата вест е съобщена на софийското гражданство чрез прочитане на телеграма пред входа на Военния клуб.

Същия ден френският посланик в София Морис Палеолог донася на своето правителство:

„Фердинанд смята, че шедьовърът на политиката му е постигане на мечтата му за царство, без да се обвързва нито с Русия, нито с Австрия и без да губи свободата на действията си”.

 А според сър Харолд Никълсън по онова време „Фердинанд вече не приличаше на лисица, защото косата и брадата му бяха станали вълчо сиви, а фигурата му се беше увеличила до царствени размери”.

На следващия ден – 23 септември – в Двореца е окачен портрет на Монарха в одеждите на византийски император.

Същата вечер новопрогласеният цар влиза в София на кон. До него царица Елеонора в бяла рокля.

Множеството вика „ура”, пее и благославя.

Слънцето красиво залязва над Витоша, а в душите изгрява  величественият и тъй дълго лелеян идеал: националното обединение.

© Неда Антонова, „Царица Елеонора Българска”

AFISH.BG