Неделя, 18 Ноември 2018
„Мъжете, които разказваха приказки, сега ги живеят със други жени...”

„Мъжете, които разказваха приказки, сега ги живеят със други жени...”

Три стихотворения от новата стихосбирка на Елица Виденова „Хляб за утре”

 

Клубът на журналистите в последните месеци, благодарение на ръководството на СБЖ и на поета Ивайло Диманов, се превърна в едно от най-желаните места не само за среща с приятели, но най-вече за срещи между творци и тяхната аудитория. На 12 септември столичните почитатели на изящната словестност препълниха пространството, за да съпреживеят новата книга на Елица Виденова. Родена на пернишка земя, но свързала живота си с варненското крайбрежие, Елица е момиче, което може да омеси хляб за утре и да подаде райска ябълка едновременно. Да се сбогува отривисто с „принца” и да е опитоменото Лисиче за Истинския – едновременно. Да събере останките на миналото, да приседне в скута на настоящето и да съгради Олтар за бъдещето. Едновременно. Поезия не се преразказва. Тя се съпреживява. Над сто почитатели, чакащи час и половина на опашка за автограф, гладни и жадни за думи, идещи от сърцето, отнесоха онази вечер залче хляб за утре в домовете си. За да си препрочитат и душите им да бъдат сити.

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ…

Мъжете, които разказваха приказки,
сега ги живеят със други жени.
Надяват се, че са си лика-прилика.
(Докато сюжетът не се промени…)

Мъжете, които измисляха приказки,
„царуват” във кули от слонова кост,
а бяха юначно наперени, дръзки
и жезъл в торбите си носеха..

Морето им беше и плитко, и тясно,
а днес им е някак съвсем безадеждно.
За приказни замъци – тонове пясък,
а няма един архитект за градежа.

 

ТОГАВА НЕ ПЛАЧИ ЗА МЕН

Когато се преселя на звездата си,
не искай да ме следваш непременно!
Повярвай, че в последния ми час
аз ще те гледам от безвремието.

Ще виждам как тъгуваш не за мен,
а за това, че тръгвам, без да питам,
без да усещаш моето променяне -
необходимостта ми от излитане…

Аз на звездата си когато с преселя,
знам, че ще плачеш и ще се напиеш,
защото мъничко преди да ме разстреляш,
ще полетя! И на небето ще се скрия!

 

*

Нямам тежък юмрук – имам само
шепа извор за прежаднял.
Нямам сила – половина съм,
без която никой мъж не е цял.

© Елица Виденова, „Хляб за утре”

AFISH.BG