Понеделник, 18 Ноември 2019
„От време на време е добре да спираш преследването на щастието и просто да бъдеш щастлив.“

„От време на време е добре да спираш преследването на щастието и просто да бъдеш щастлив.“

5 цитата + едно стихотворение от неистовия Гийом Аполинер, поставил заедно с Пикасо основите на естетиката на кубизма

„Радостта идва винаги след болката.“
„Когато човек решава да имитира ходенето, той изобретява колело, което не прилича на крак. Така той практикува сюрреализъм без да го осъзнава.“
„Крайно време е отново да разпалим звездите!“
„Обичам хората, но не за това, което ги обединява, а за това, което ги разделя, а искам да познавам най-добре това, което кълве техните сърца.“

ТИ СПОМНЯШ ЛИ СИ, МОЯ ЛУ, ЗА КОШНИЦАТА С ПОРТОКАЛИ,
красиви като любовта, като часа неповторим?
Те бяха пратени от теб, когато зима беше в Ним,
и аз не смеех да изям слънцата им, пред мен изгряли.

Запазих ги и пожелах да вкусим сладостта им двама.
И чаках. Трябваше да дойдеш все някога при мене, в Ним.
Но бавно гниеше плодът, очакващ да го споделим,
единственият сладък плод на най-горчивата измама.

Най-мъничкият портокал остана, моя Лу, запазен.
Със себе си го взех, когато напущаше войската Ним.
Той, както в Ним, до днес е цял и съвършено невредим,
макар да се е свил съвсем и с бръчки да е цял нарязан.

Сега го ям, докато вън сражението вече почна.
Сладни и киселее той подобно любовта ни в Ним.
О, слънце станало на плод, разкошен като стих любим;
о, мой единствен портокал, далечна моя обич сочна!

И споменът ли като плод изяжда се и не остава?
Нима, изяждайки плода, и спомена ще разрушим?
Как мога да забравя теб, нещастна моя обич в Ним?
Изядох портокала цял ведно с кората му корава.

Мисли понявга, моя Лу, за портокалчето, което
бе сладко като обичта, печалната ни обич в Ним,
тръпчиво като обичта, дошла в часа неповторим.
Остава ми сега един единствен портокал - сърцето.

© Превод от френски: Веселин Ханчев

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)