Неделя, 19 Август 2018
„А любовта ръми с дъжда небесен…”

„А любовта ръми с дъжда небесен…”

Три стихотворения от немската поетеса Рикарда Хук, за която Пенчо Славейков казва: „Тя пише мъжки. Старае се здраво да чувства и логично да мисли.” Но обича по женски…

 

МУЗИКА

Скръбта мелодиите изцеляват,
Те връщат пак
На радостта изчезващия зрак,
Балсам за болните сърца даряват.

От този свят, където в грижи сиви
Гнетът расте,
В лъчисто царство ни отнасят те
Върху криле на демони щастливи.

Ехти, звучи навред, вълшебна песен!
Че без следа
Лети Земята - кървава звезда,
А любовта ръми с дъжда небесен.

 

КАКТО, ЩОМ БОГ ПОЖЕЛАЕ

Както, щом Бог пожелае, морета, реки по Земята,
Кипнали, рукват обратно, подвластни на воля пресвята,
Тъй, щом и ти пожелаеш, кръвта ми изригва в сърцето,
Руква по твоя повеля, гореща струи към небето.

 

НАДЕЖДАТА И ПАМЕТТА

Тази, която ме водеше по лъкатушния път,
Тя ме остави, Надеждата, посред планинския проход.
Ще се завърне ли? Не, Паметта, по-добрата сестра,
Крачи с уверена стъпка до мен, неповикана даже.
Сочи ми родната местност и пътя, дотук извървян,
Вещо, с тълкуваща длан; при това замечтано ми шепне,
Като с оплитаща мрежа ме тегли надолу, напред -
Ако и тя ме напусне, очаква ме нямата дружка.

© Превод от немски: Венцеслав Константинов

AFISH.BG