Събота, 15 Август 2020
„Измама, измама беше то! Измама на ядно сърце, измама на излъгани очи, измама на болна душа…”

„Измама, измама беше то! Измама на ядно сърце, измама на излъгани очи, измама на болна душа…”

Откъс от „Греховната любов на зографа Захарий”, произведение, което знаем от театралните сцени, а авторът му Павел Спасов, тръгнал си на 23 юни 1980 г. някак все е встрани от светлините на прожекторите тук

 

- Могат ли руси коси черни да станат? Могат ли сини взори зелени да бъдат? Кой би съумял живи очи да варакоса? Може ли глухият екот на клепало да превърнеш в песен на чучулига, в бълбукане на планински ручей, в звън на тънкоквни медни гердани? Измама, тежка измама беше то. И много по-тежка за душата, че сега можех да ги виждам една до друга - едната, моята невеста, безсмислено усмихната, безсмислено весела и измамно щастлива, суетно показваща своето щастие, другата - етървата - строго свела поглед, с неподвижно мермерно лице, отмерваща всяка дума - и триж по-хубава, триж по-желана.

Ех, отче Лаврентие...

Виновно ли е малкото сиво врабченце, че няма гласа на чучулигата, крива ли е тихата вадичка, че си тече лениво и не отхвърля пенливи пръски, и какво може да стори босилекът, за да добие цветовете на гиргината? Невинни са те. Те са това, което бог ги е създал, а виновен е тоя, който в самоизмама е сметнал дряновата пръчка за стройна бреза, дребната смъртна светулка за ярка вечерница и свирукането на коса за славеева песен! Само той е виновен, тоя, който в самоизмама е потърсил лек за сърдечната си болка.

© Павел Спасов

AFISH.BG