Вторник, 17 Юли 2018
„О, цяла от любов горя. Пламти и се откъсва мъничкото ми сърце.”

„О, цяла от любов горя. Пламти и се откъсва мъничкото ми сърце.”

Три стихотворения от немския поет Гюнтер Бруно Фукс, когото наричат непримирам размирник с едно плачещо и едно смеещо се око

АКРОБАТКАТА ЧАКА ДЕТЕ

Преди да роди: тя моли зеления клоун

да храни сребристите птици.

Кенгуруто

от деца разбира.

Ще разпита кенгуруто.

О, ето акушерката: безшумно

мълви устата й, безшумно

милват я косматите й цигански ръце.

О, цяла от любов горя. Пламти

и се откъсва мъничкото ми сърце.

Да свирим, нали днес е ден за отдих.

Нека лудува жълтият орган: свирете

буйните си песни — само не и

гладиаторския марш.

ПИЯНА ГОРА

Не само че дърветата израстват в небесата —

сега и катеричките дори се смеят

и мятат лешниците в космоса.

Да питаме

докъде ще стигне лудорията —

възможно е

гората да поеме на четири нозе пряко града:

Какво ще сторим

ако тя разстрои плана за доставка на ковчези

и ни покаже като ощетени, че някоя дъска ни хлопа.

ШЕСТОСТИШИЕ

Това е първият ми стих.

С втория започва моята поема да расте.

Ако продължавам тъй, ще стигна скоро края.

За това ще ми помогне и четвърти стих. (Благодаря, четвърти стих!)

Съдията-изпълнител, вметвам, снася в кукувичето гнездо яйцата си.

Така, привърших работата си и лягам да поспя.

© Превод от немски: Венцеслав Константинов

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)