Четвъртък, 20 Септември 2018
„Ти тежка роля ми даде, мили…”

„Ти тежка роля ми даде, мили…”

Три стихотворения от Станка Пенчева, в които всяка жена ще намери свое преживяване

*

Хубаво е всичко да свършва навреме —

Да напуснеш рано огнището,

Преди огънят да е станал на пепел;

От трапезата да станеш рано —

За да не събираш после трохите;

И да отвърнеш очи,

Преди другите очи да изстинат.

Не обичам да гледам сухи цветя

И празни чаши...

Не ме докосвай никога без обич.

*

Остави ме най-после сама!

Цял ден вървиш след мене —

Когато мълча и когато говоря,

По улицата и у дома,

От мига на събуждането

До мига на съня...

Усещам те, без да те виждам.

Знам какво ми казваш,

Макар че не чувам гласа ти.

Ще избягам от теб!

— Да остана най-после сама —

Без твоите ръце в ръцете ми,

Без твоите очи в очите ми,

Без твоята душа — в моята;

Тогава ще си поема дъх,

Ще спусна клепачи —

Да си почина най-сетне от теб,

Дето цял ден вървиш по петите ми...

А когато отворя очи,

Най-напред ще попитам:

„Къде си?

Не ме оставяй сама!“

*

Ще ми дотегнат един ден

Всички хлъзгави страхове,

Лъжи,

Мълчания —

Ще ги тръсна като паяжина от мен

И ще кажа ясно, отчаяно:

Е, добре, аз го обичам!

Имате ли въпроси?

И ще свърши всичко.

От просто по просто.

Ще се хванем след туй ръка за ръка

И ще отидем там,

Където се почва отначало.

И всичко би станало точно така,

Да не бяха ония удивено печални,

Безпомощно зли,

Вцепенени

Очи на жена...

Ти тежка роля ми даде, мили:

Да крепя на дома ти крехката тишина,

Да съм — и да не съм...

И да се правя на силна.

© Станка Пенчева

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)