Събота, 21 Септември 2019
„Коко, готвещ се за постановка, беше извънредно занимателна, уникална гледка!”

„Коко, готвещ се за постановка, беше извънредно занимателна, уникална гледка!”

За  Големия Крикор Азарян, роден на днешната дата преди 84 години, от документалната книга на неговата съпруга Валентина Радинска – поглед зад завесата

Често, когато мечтаеше как ще постави “Вишнева градина”, Коко говореше, че само в Народния театър в момента има трупа, която може да “повдигне” този спектакъл така, както той си го представя. Щеше да работи над тази Чехова пиеса за трети път. Беше я правил два пъти във Военния театър (през 1974 и 1995 г), и смяташе, че за трети път на една и съща сцена не бива да се поставя каквото и да е заглавие. Искаше сцена с по-големи технически възможности, беше узрял вътрешно за по-мащабна визия на представлението.

Знам, че още при кандидатстването си за директор на Народния театър, Павел Васев му се беше обадил и поискал съгласието му да впише в програматаси за намерение името на Коко - като бъдещ постановчик на “Вишнева градина” на престижната сцена. Коко с радост и надежда се беше съгласил.

След като приключи с “Колекцията”, той веднага започна да се готви за постановката в Народния. По цели дни, излегнат на огромния диван, подарен ни от сестра му Тереза, четеше пиесата, подчертаваше, говореше си сам, пробваше репликите, като ги казваше с гласовете на героите, жестикулираше: Коко, готвещ се за постановка, беше извънредно занимателна, уникална гледка! Той абсолютно игнорираше обкръжаващия го свят, не го интересуваше кой е наоколо и какво върши и дали някой го наблюдава; не се смущаваше от факта, че отстрани изглежда доста странно – един човек, който прави различни физиономии, върти очи, говори си сам с най-различни гласове и интонации, мърда главата си, размахва ръце, след което стремително хваща химикалката и задрасква нещо или пише в някаква тетрадка, или пък направо в полето на пиесата. В такива моменти си мислех, че той самият е един жив театър, че е Човекът-театър. Дотолкова театърът течеше в кръвта му…

 Коко обичаше да префасонира текста по свое усмотрение, независимо за какъв автор ставаше дума. Редактираше и съкращаваше, разместваше и пререждаше думите на всякакви автори – от Шекспир до Боян Папазов. Приспособяваше към виждането си за постановката дори и текстовете на самия Антон Павлович. В този смисъл, за него написаното от авторите не бе догма, тъй като не беше краен продукт, а само “приложен” текст, върху основите на който ще се гради крайния резултат, произведението, което е вече от друга сфера на изкуството.  Не помня да е поставял пиеса, без да я е префасонирал предварително, да не е съкращавал или преработвал нещо, подсилвайки с акценти основното си решение – онова, което му се струваше важно да стигне до зрителите. Авторовите думи трябваше да служат на вграденото в постановката послание, и затова бяха за Коко не просто даденост, а материал за работа. Често имах чувството, че го меси като глина, за да извае едно различно, съвършено ново и съвършено “азаряновско” творение.

Коко никога не правеше нищо самоцелно. Извършваше тези “операции” над текста, защото имаше огромен респект към Театъра, към театралния резултат, крайния продукт от неговата и на актьорите работа. Подготвяше се изключително сериозно, преди началото на репетиционния процес вече знаеше цялата пиеса наизуст и на репетициите респектираше актьорите, като им подаваше репликите, които те все още не са научили. Имаше готови решения, но в същото време - и ясното съзнание, че процесът е жив, и по време на работата може да се случи нещо съвсем неочаквано, да изникне нова идея там, където той смята вече измисленото за непоклатимо.

От актьорите знам, че той винаги е имал уши да чува онова, което те му предлагат, и ако му се стори, че има резон, го е използвал и доразвивал. Понякога е споделял колко глупави идеи дава еди-кой си, но колко е хубаво, че ги дава, нищо че са глупави: това означава, че той мисли върху ролята си, живее в героя си, опитва се да му вдъхне живот, да го индивидуализира.

© Валентина Радинска, „Ние с Коко”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)