Неделя, 15 Декември 2019
Орхан Памук: За да погледнеш на света като дете, са необходими лист, писалка и оптимизъм

Орхан Памук: За да погледнеш на света като дете, са необходими лист, писалка и оптимизъм

"Пиша, защото животът е кратък и искам да напиша всички книги, които съм планирал", каза той при посещението си в България преди време. Още цитати от именития турски писател

 

Ферит Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул. Произхожда от семейство, което се ползва с общественото уважение. Баща му е е директор на турския клон на IBM.

Памук се дипломира  Робърт колидж, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. Това е времето, в което той започва да се занимава с писане. През 1977-ма завършва журналистика в Истанбулския университет, в периода 1985 - 1988 г. посещава Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета на Айова.

Сред най-известните му книги са "Името ми е Червен", "Истанбул", "Сняг", "Бялата крепост", "Други цветове", "Музей на невинността".

На 12 октомври 2006 г. е награден с Нобеловата награда за литература.

Когато посети българската столицапрез 2011 година, писателят сподели, че София много му напомня за Истанбул. "Всички казват, че е проклятие да се родиш на Балканите, но е в нашите ръце да превърнем това проклятие в дар", каза още той при престоя си у нас. "Пиша, защото животът е кратък и искам да напиша всички книги, които съм планирал".

 

Още цитати от Орхан Памук, който днес навършва 62 години:

 

"Описвам Истанбул, когато описвам себе си, и описвам себе си, когато описвам Истанбул."

"Животът е кратък и трябва да уважаваме всеки миг от него."

"В романите си рисувам свят, в който всеки има частица правота."

"Нищо не е толкова удивително, както живота. Освен писането."

"Литературата ми е необходима като лекарство. Литературата, която всекидневно, като пристрастените, ми е необходимо да "поемам" с лъжица или спринцовка, притежава определени свойства и натоварена със смисъл консистенция."

"С годините все повече укрепва вярата ми, че функцията на литературата не е толкова в това да описва света, колкото да "вижда света чрез думите". От момента, в който писателят започне да ползва думите, както се ползват цветовете за създаването на една картина, той преоткрива за себе си колко смайващо и фантастично място е светът и същевременно, разчупвайки езиковите закостенелости, открива собствения си глас. Ето защо, за да погледнеш на света като дете, са необходими лист, писалка и оптимизъм."

"Добрият актьор представлява трупалите се с години, със стотици години сили на историята, сбутани в някой ъгъл, разпукали се, но успели да се измъкнат наяве и останали без изказ. В най-затънтените кътчета, из най-неведомите пътища, насред най-отдалечените сцени той цял живот търси гласа, който да го дари с действителната свобода."

"Не можеш да се качиш на кораба на живота, да предприемеш това еднопосочно пътуване веднъж и после, когато свърши, да го повториш, но с книга в ръка, независимо колко сложна или трудна за разбиране е тя, след като я свършиш, можеш, ако желаеш, да се върнеш в началото, да я прочетеш отново и така да разбереш трудното, а с него да разбереш и самия живот."

"Всеки живот е единствен и безподобен. Всеки разказ е разказ, защото е единствен и безподобен. Всеки писател е по своему нещастен писател."

"Не взимайте всичко чак толкова на сериозно. Не е ли животът красив? Обърнете внимание на подробностите, най-важното нещо в живота е щастието, възможността да оцелеем в това нетолерантно общество, което сами си създадохме."

"Вярвам в свят, в който няма герои. Разбира се, аз се възхищавам на личния кураж, на интелекта, на усърдната работа. Това са качества, които истински ценя... и които притежават толкова много "обикновени" хора."

"Пиша, защото имам вродена нужда да пиша! Пиша, защото не мога да върша нормална работа като другите хора. Пиша, защото искам да чета книги като онези, които пиша. Пиша, защото се гневя на вас, защото се гневя на всички. Пиша, защото обичам да седя по цял ден в една стая и да пиша. Пиша, защото мога да участвам в истинския живот единствено, като го променям. Пиша, защото искам всички вие, целият свят, да знае какъв живот сме водили и продължаваме да водим в Истанбул, в Турция. Пиша, защото обичам мириса на хартия, писалка и мастило. Пиша, защото вярвам в литература, в изкуството на романа повече, отколкото вярвам в каквото и да било."

"Идеализмът, нереалният идеализъм винаги се конфронтира с реалността на хората, на човека от улицата. Детайлите от ежедневието винаги са по-убедителни от която и да е политическа фантазия и демагогия."

"Модерността значи свръх изобилие. Живеем във време на масово произвеждани стоки, които просто се появяват в ежеднението ни, стоят на масите ни, по стените ни. Използваме ги – повечето от нас дори не ги забелязват – и след това те отново изчезват незабележимо, без фанфари."

 

Димитър Янков, AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)