Петък, 25 Май 2018
„И тъй, отсъствам аз от вашта слава…”

„И тъй, отсъствам аз от вашта слава…”

Две сатири от днешния рожденик Марко Ганчев, за да не забравяме смешната тъга, когато си приготвяме чантата за утре

ПОВЕЛИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ

Ако ли мене, филолога,
ме бихте питали
причината коя е
за гибелта
на всички повелители,
аз мога да ви кажа, мога.
Причината е тая
без съмнение,
че на глагола "мога"
е чуждо повелителното наклонение.
Опитай се, кажи
на някого: можи!
Опитайте, кажете
на някои: можете!
И гибелта на властелините
ще разберете.
Те можели да кажат:
сейте жито!
Те можели да кажат:
пейте песни!
И хората покорно сеели,
и хората покорно пеели
и даже упорито.
Но ни от хляба
ставало изкуство,
ни от изкуството им - хляб.
Безчувственият властелин
изпитвал чувство,
макар и смътно, че е слаб.
Разбирал докъде му е мощта -
той можел като самозван баща
да заповядва на човека божи
да върши всякакви неща,
но не и да ги може.
И аз самият
мога нещичко и знам,
че можещият сам си заповядва.
Сам.

ОДА НА ОТСЪСТВИЕТО

И тъй, отсъствам аз от вашта слава
и няма никога да съм прочут
ни в рамките на цялата държава,
ни на отделен неин институт.
Във вашите президиуми, тия
монтевереси от изкуствен плат,
не ме закрива някоя саксия,
а няма ме, макар и най-отзад.
И мойта скромна фигура човешка
по-безразлично гледате дори,
отколкото извадената пешка,
която може да се възцари.
Отсъствието се увеличава
и не от таен или явен пир,
а вече и от вашата представа
започвам да отсъствам най-подир.

И смътно чувствайки с души тревожни,
че някой вашите игри на власт
ги прави все по-трудни и по-сложни,
не подозирате, че туй съм аз.

© Марко Ганчев

AFISH.BG