Събота, 20 Октомври 2018
„Ще заключите, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекрасно якотелесие…”

„Ще заключите, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекрасно якотелесие…”

59 години след като 99-годишният академик Александър Теодоров-Балан напуска този свят, писмото, което той не е писал, но е точно в пуристичния му стил, продължава да извиква у нас вдъхновено преклонение

“Господин Министре,

с душесмут окосъзрях вестилище във вестникопродавниците всекидневниче, че е сторена изпъдица на самоличността ми от Вашето светилище народно, поради негодие старешко. Това вля злинесмут и душепокой и ме подтикна към устопсувни матерни, мръснословия. Защото, ако ме съзрете ще заключите, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекрасно якотелесие. Никакво коленослабие, немощни поличби не са ме споходили!

Храноглътните ми желания си като у новобрачни. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите го телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кървотласъкът е естествен, а любощенските ми подсети - непрестанни. При това младосърдие и якотелесие, бива ли да ме подхвърляте на изпъдица?

С настоящето си буквописно изложение ви моля, да не ме пращате в пенсионно пустовремие, а и в бъднодневие да ме оставите на трудотворна занимавка!

Последна доплънка:

Виж, ако става реч за професор Влахов, той, макар и да е в ергенски самолипс, изпадна в кръстонемощие и комай в пълен угас на любощенски подсети – доказано от студентките. Неговата изпъдица е по-належаща!

Подпис: Александър Т. Балан”

AFISH.BG