Четвъртък, 19 Юли 2018
„Гладна свобода е робство най-безправно!...”

„Гладна свобода е робство най-безправно!...”

Отбелязваме рождението на Светозар Димитров, който под псевдонима Змей Горянин така и не можа да потъне в забвението, на което негласно бе обречен

Роден на 11 януаре 1905 в Русе. Автор е на разкази, повести, романи и пиеси най-често с историческа тематика. По-голяма част от произведенията му пресъздават българските националноосвободителни борби. Първите си исторически разкази печата през 1929 г. в пловдивското юношеско списание „Детски живот“. Книгите си от библиотека „Робство и освобождение“ по-късно събира в сборника „Непобедимите“. Участва с отделни исторически разкази в библиотека „Герои“ под редакцията на Лъчезар Станчев. Издава книжки от библиотеките за деца и юноши „Златен клас“, „Отбрани приказки“, „Джудже“, „Завети“, „Родно гнездо“, „Златна библиотека“, „Древна България“, „Чудните книжки“. Превежда от руски и френски.

Публикувал е над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел“ и исторически романи, сред които особено място заемат „Кнез Иван Кулин“, трилогията „Дунавът тече“, „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“. Освен страстта към писането той има и друга страст – филателията. Заедно с Елин Пелин взимат най-близко участие в списването и редактирането на списание „Българска марка“. Любимо занимание му е и резбарството.

През 1942 г. за кратко е назначен за цензор в Диркцията по печата, което довежда до осъждането му на една година затвор след 9 септември 1944 г. Отказва да се разкае, защото е твърдо убеден, че не е навредил никому по време на заеманата длъжност и се оттегля от света в манастира „Седемте престола”, където е и гробът му.

Предлагаме ви няколко брилантни епиграми на Змей Горянин, писани в периода 1937 – 1951 г., на които времето е неподвластно:

На един поет

Че ти не си поет — не е беда, —

не са поети твърде много хора;

бедата, драгий, идва от това,

че пишеш и печатиш без умора.

Не е лошо

Не е лошо да си бил министър,

стига да не си бил много тъп, —

а с ума си „далновидно-бистър“

да си се сдобил с имотец скъп.

Ах, защо ли

Всички честни патриоти

        Ботев имитират, —

ах, защо ли като Ботев

        и те не умират…

Годините

Какви години, Боже! Да си печелим хляба

с това, което можем, а не с което трябва!…

Така е нареден света

Така е нареден света,

че всяко зло е за добро:

загубиш ли си съвестта —

намираш злато и сребро.

Свободата 1

Ех, сладко нещо е, безпорно, свободата:

живей човек и й се радва — славно!

Но в друго нещо тука е бедата —

да: гладна свобода е робство най-безправно!

За обидата

Ти не мисли, че на обидите

бих отговорил със обида;

да се сравнява с какавидите,

могла би само какавида.

Finito

Щом не са жените вече дами,

щом са хулиганите писатели —

сбогом, мои крехки епиграми,

мои малки весели приятели.

© Змей Горянин, „Епиграми”

AFISH.BG

 

Свързани статии (по етикет)