Сряда, 23 Октомври 2019
„Първи път, макар нещастно, който люби — Бог е пак…”

„Първи път, макар нещастно, който люби — Бог е пак…”

Пет стихотворения от гениалния Хайнрих Хайне, роден на днешната дата преди 220 години, но по-съвременен от редица съвременни пишещи мерена реч

*

Не любиш ме, не любиш ти,

обаче аз не страдам;

погледна ли те във очи,

изпитвам царска радост.

Ти мразиш, мразиш ме безкрай,

говорят твойте устни;

но ти да ги целуна дай,

скръбта да ме напусне.

*

Изпълнени с взаимни чувства бяхме

и все пак се понасяхме прекрасно;

„на мъж и на жена“ дори играхме,

но без раздор и крамоли ужасни.

В доволство пълно, в радост безметежна,

целувахме и милвахме се нежно;

накрая и на „криеница“ ние

веднъж играхме в горския гьстак

и тъй добре успяхме да се скрием,

че нивга не намерихме се пак.

*

Измъчваха люде безброй

сърцето ми клето всегда,

едните със свойта любов,

а други със свойта вражда.

Отравяха хляба ми те,

отравяха мойта вода,

едните със свойта любов,

а други със свойта вражда.

Но таз, от която познах

безмерна печал и беда,

не срещна ме тя със любов,

не срещна ме даже с вражда.

*

Първи път, макар нещастно,

който люби — Бог е пак;

но повторно и нещастно

който люби — е глупак.

Аз такъв глупак съм, любя

втори път и пак нещастно;

месец и звезди се смеят,

аз се смея с тях — и гасна.

*

Мили друже, ти си влюбен,

мъка ти бразди лицето,

помрачен е твоя разум,

просветлено е сърцето.

Мили друже, ти си влюбен,

твойто „не“ не вдъхва вяра —

през жилетката ти виждам

в твоето сърце пожара.

© Превод от немски: Димитър Стоевски

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)