Петък, 15 Ноември 2019
Обич за обич

Обич за обич

Добромир Банев в Деня за защита на децата – жертви на агресия: Клише е да казваме, че децата са нашето бъдеще. Истината, обаче, е именно в клишетата

 

Има всякакви хора – такива, които обичат по природа и такива, които са лоши по своята същност. И двете „породи“ създават деца. Животът следва кръговрата си, а нашата основна цел е да се множим по тази изстрадала земя. Пръскаме гените си като всеки хищник, пазейки територия със зъби и нокти. Територията, на която отглеждаме собственото си поколение, е точно толкова неприкосновена, колкото крепостта на домовете ни.

Лесно се създават деца, но е трудно да ги отгледаш, да ги възпиташ и да бъдеш търпелив, честен и откровен с тях. „Каквото посееш, това ще жънеш“ в случая не е абсолютна максима. Често нашите наследници външно приличат на нас, но духовният им свят няма нищо общо с нашия. Бог е този, който решава какви по същност ще бъдат продължителите на рода. Затова възрастните са длъжни да се научат на толерантност. Ако в отношението си към другите изхождаме от себе си, към децата си трябва да демонстрираме зрялост. Децата и начинът, по който ги обичаме, са нашето основно мерило за мъдрост.

Жалко е, че в календара има за отбелязване ден като този. Но така си припомняме, че насилието и агресията към беззащитните съществуват. Любовта към животните не ни прави добри, ако не даваме нужната любов на онези, които създаваме.

Не искам дори да си представя детски очи, потънали в тъга. Не бих искал да срещам погледа на човек, който е способен на физическо или вербално насилие над малките човешки същества, които по волята на природата още не са се научили да бранят своето достойнство и своя живот.

Агресията със сигурност убива самия агресор. Тя се връща като бумеранг, за да търси сметка. Не всичко е обяснимо, но всичко се връща. Един ден ние сами се изправяме пред стената на собствения си срам. Разбира се, ако имаме достатъчно съвест. Вината трудно може да бъде простена от този, който знае защо я изпитва.

Така и трябва да бъде.

Клише е да казваме, че децата са нашето бъдеще. Истината, обаче, е именно в клишетата. Ако не си способен да изпитваш чувства, остани си сам – демоните са на разположение при всякакви обстоятелства. Не превръщай живота на детето си в ад. Детството и без друго е изпълнено със страхове, които често ни държат будни и като възрастни. Защото има и страшни приказки. Въпросът е с какъв глас ще ги прочетеш на детето си. Въпросът е да не забравиш да се усмихнеш когато затвориш книгата, да го погалиш и да го целунеш за лека нощ.

 

Автор: Добромир Банев

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)