Четвъртък, 22 Август 2019
Йосиф Бродски: Ще ви се наложи да настъпите някого, но не трябва да стоите на раменете му

Йосиф Бродски: Ще ви се наложи да настъпите някого, но не трябва да стоите на раменете му

Избрани цитати от носителя на Нобелова награда за литература

 

Йосиф Бродски се ражда на 24 май през 1940 година в Ленинград. Той е руски поет, носител на Нобелова награда за литература през 1987 година. Започва да пише преди да има каквото и да е по-специално образование, като е черпил опит от книгите, които по един или друг начин попадат в ръцете му, включително от такива, изхвърлени на боклука. Сам признава, че е много повлиян от Анна Ахматова. Тя казва, че стиховете му са „пленяващи“.

На днешната дата, 4 юни, през 1972 година Бродски е изгонен от Съветския съюз. Заживява в Съединените щати, където в различни университети преподава литература. На 28 януари 1996 година Йосиф Бродски умира от инфаркт в Ню Йорк.

 

Представяме ви цитати от знаменитата реч на Йосиф Бродски, произнесена пред випускниците на Мичиганския университет през 1988 година.

 

Животът е игра с много правила, но без съдия.

Гледайте на всичко, което ще чуете сега просто като на върховете на няколко айсберга, а не като заповеди от планината Синай. Игнорирайте го, ако искате, подложете го на съмнение, ако е необходимо, забравете го, ако не можете иначе – в него няма нищо задължително. Ако все пак нещо от него ви е от полза сега или в бъдеще ще се радвам.“

Съсредоточете се върху точността на езика си.

Старайте се да разширявате речника си и се отнасяйте към него, както се отнасяте към банковата си сметка. Отделяйте му достатъчно внимание и се старайте да увеличите дивидентите.Целта не е професионален успех или да ви направи светски знаменитости. Целта е да имате възможност да изразите себе си колкото е възможно по-пълно и точно. С една дума целта е вашето равновесие.

С всеки ден в душата на човек много неща се променят, обаче начинът на изразяване остава същият. Способността да се изразиш ясно изостава от опита. А това влияе пагубно на психиката – чувствата, оттенъците, мислите, възприятията, които остават неизказани, непроизнесени, не се задоволяват с приблизителна формулировка. Те се натрупват вътре в нас и могат да доведат до психически срив.“

Старайте се да сте добри към вашите родители.

Ако ви звучи като „Почитай баща си и майка си", то моля да бъда извинен. Аз искам само да кажа: не се карайте с тях, защото по всяка вероятност те ще си отидат преди вас и това ще ви избави най-малкото от чувството на вина, дори и от мъката.

Ако трябва да се бунтувате, правете го срещу тези, които не са толкова лесно раними. Родителите са твърде лесна мишена (това важи и за братята, сестрите, съпрузите). Дистанцията е толкова малка, че трудно ще пропуснете. Намерете си друго предизвикателство.“

Не разчитайте на политиците.

Не толкова, защото са глупави и безчестни (каквито най-често са), а заради мащаба на тяхната работа, който е твърде голям дори за най-добрите сред тях. Те могат да намалят социалното зло, но не и да го изкоренят. Колкото и да е съществено подобрението винаги ще има група хора или поне един човек, за които то ще бъде неизгодно.

Светът е несъвършен. Златен век не е имало и няма да има. Единственото, което ще се случи с него е да става все по-многолюден, без да се увеличават размерите му. Колкото и справедливо да се поделя баницата, парчетата от нея ще стават все по-малки.

В светлината на това (или по-скоро в сенките) управлявайте сами домашната си кухня, своя свят или поне частта, която ви е достъпна. Дори така бъдете подготвени, че дори собствено приготвената баница няма да ви стигне. Подгответе се за благодарност и разочарование.“

Опитайте да сте скромни.

Дори днес ние сме вече твърде многобройни и скоро ще бъдем много повече. Катеренето за място под слънцето винаги е за сметка на някой друг. Ще ви се наложи да настъпите някого, но не трябва да стоите на раменете му.

Помнете, че до вас винаги има някой ближен. Никой не ви кара да го обичате, но се постарайте поне да не го безпокоите, да не му причинявате болка, да го настъпвате внимателно.“

Не си приписвайте статуса на жертва.

От всички части на тялото си, най-бдително следете вашия показалец, защото той жадува да обвинява. Колкото и отвратително да е вашето положение, старайте се да не го приписвате на външни сили – държава, началник, родители, фази на луната. В момента, в който възлагате вината на някого, вие подривате собствената си решимост да измените нещо. Овладейте жадуващият разобличение показалец.

В края на краищата статусът на жертва не е лишен от привлекателност. Той предизвиква съчувствие, прави те различим в общата маса. Цели страни и дори континенти се гушат в сумрака на менталните намаления, приподнесени като съзнание на жертва. Съществува цяла култура на жертвата, простираща се от лични адвокати до международни заеми.

И независимо от заявената цел на тази система, чистият резултат от нейната дейност е предварително чувствително намаляване на очакванията (към жертвата), когато жалките й предимства се обявяват като големи постижения. Разбира се, това е терапевтично, и отчитайки оскъдността на световните ресурси, може би дори е хигиенично, така че поради липса на нещо по-добро можете да се задоволите и с това, но все пак – старайте се да му се съпротивлявате.

С други думи бъдете малко мазохисти. Без привкуса на мазохизма смисълът на живота е непълен. Помните, че човешкото достойнство е абсолютно понятие, а не разменна монета. Ако намирате този довод за малко прибързан, помислете в края на краищата, че поставяйки се в позицията на жертва, вие само увеличавате вакуума на безотговорността, който така обичат да запълват демагозите, които се радват на парализираната воля.“

Научете се да прощавате.

Светът, в който ще навлезете, няма добра репутация. Той не е мило местенце, както скоро сами ще установите и силно се съмнявам да стане много по-приятен, когато дойде време да го напуснете.

Но това в единствения свят, който имаме. Алтернатива няма, а и да съществуваше, то няма гаранции, че тя щеше да бъде много по-добра от тази. Не отделяйте голямо внимание на тези, които ще се опитат да направят живота ви нещастен. Такива ще има много – както на официална длъжност, така и самоназначили се. Търпете ги, ако не можете да ги избегнете, но в момента, в който се избавите от тях, ги забравете веднага.

Това, което правят вашите неприятели, придобива своето значение или важност от начина, по който вие реагирате на него. Затова профучете през или покрай тях, все една са жълта, а не червена светлина на светофара. Не се спирайте на тях мислено или вербално, не се гордейте, че сте им простили – просто ги забравете. Така ще спасите мозъка си от безполезна възбуда. И може би ще спасите тези тъпанари от самите тях – перспективата да бъдат забравени е по-лоша от прошката. Превключвайки канала вие намалявате неговия рейтинг.“

 

Димитър Янков

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)