Неделя, 15 Декември 2019
„До всяка смърт ли стои една изкупителна любов, която гарантира вечност?”

„До всяка смърт ли стои една изкупителна любов, която гарантира вечност?”

Три стихотворения от Добромир Тонев, който днес щеше да празнува 62-ри рожден ден, ако не бе останал на 46. А Вечността няма възраст.

* * *

Бе в дочен панталон смъртта и с нож на кръста.
Ах, влюбени гълъби пляскат с криле! Овации.
И вали перушина над агнето с алена вратовръзка,
провесено на разцъфтялата акация.
До всяка смърт ли стои една изкупителна
любов, която гарантира вечност?
Ченгелът - обърната въпросителна -
угасва в очите, пристигнал е отговор вече...
Не изпитах пред тази картина горест,
не изпитах екстаз от първобитната й хармония,
а чувството, че някой е избил прозорец
в стената на самата логика.

 

* * *
От твоите модели, съвършенство,
нерядко на човек му премалява.
Яйцето е поставено на масата:
шедьовърът е втренчен във шедьовъра.
Оттук нататък може да избира:
или омлета, за да съществува,
или летежа - да му се насити.

БАЛАДА ЗА РАЗВЕДЕНИЯ СКУЛПТОР

Сега си сам сред тази стая,
която няма две врати.
Свещта с длетото си извайва
замислените ти черти.
Напразно тя пред теб възкръсна -
изкуството си отмъсти:
създадоха я твойте пръсти,
но нямаш власт над нея ти.
И в тази нощ, по женски ничия
ти проумяваш изведнъж:
огънатата свещ прилича
на плачещо ребро от мъж.

© Добромир Тонев

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)