Петък, 17 Ноември 2017
„Моя пръстен от злато му дай, нищо ти не отвръщай…”

„Моя пръстен от злато му дай, нищо ти не отвръщай…”

Три части от поемата „Петнайсет песни” на нобеловия лауреат Морис Метерлинк в деня на 155-ата годишнина от рождението му

ІІ.

 

И ако един ден се върне,
какво да му кажа?
- Кажи му, че чаках го дълго,
а после дойде и смъртта ми...

И ако ме пита така, все така,
без да ме разпознае?
- Говори му ти като сестра,
може би той страдае...

И ако ме пита къде сте сега,
какво да отвърна?
- Моя пръстен от злато му дай,
нищо ти не отвръщай...

И ако иска да знае
защо тази зала пустее?
- Посочи угасената лампа
и портата зееща...

И ако още ме пита
за сетния час?
- Ти кажи му, че аз се усмихнах
от страх да не плаче...

V

Трите слепи сестри
(очакваме още),
трите слепи сестри
имат лампи от злато.

Изкачват те кулата
(те, вие и ние),
изкачват те кулата,
чакат те седем дни...

Ах! Първата казва
(очакваме още);
Ах! Първата казва,
долавям нашите светлини...

Ах! Втората казва
(те, вие и ние);
Ах! Втората казва,
той е кралят и качва се...

Не, казва най-святата
(очакваме още);
не, казва най-святата,
угасиха се те...

Х

Когато любовникът излезе
(аз долових вратата),
когато любовникът излезе,
тя се усмихна...

Но когато той се върна
(аз долових лампата),
но когато той се върна,
една друга беше там...

И аз видях смъртта
(долових душата й),
и аз видях смъртта,
която още го чакаше...

© Превод от френски: Николай Тодоров

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)