Четвъртък, 14 Ноември 2019
„Под моста Мирабо минава Сена и нашата любов…”

„Под моста Мирабо минава Сена и нашата любов…”

Три вечни любовни стихотворения от Гийом Аполинер, авангардистът, който положи основите на френския сюрреализъм

*
Ти спомняш ли си, моя Лу, за кошницата с портокали,
красиви като любовта, като часа неповторим?
Те бяха пратени от теб, когато зима беше в Ним,
и аз не смеех да изям слънцата им, пред мен изгряли.

Запазих ги и пожелах да вкусим сладостта им двама.
И чаках. Трябваше да дойдеш все някога при мене, в Ним.
Но бавно гниеше плодът, очакващ да го споделим,
единственият сладък плод на най-горчивата измама.

Най-мъничкият портокал остана, моя Лу, запазен.
Със себе си го взех, когато напущаше войската Ним.
Той, както в Ним, до днес е цял и съвършено невредим,
макар да се е свил съвсем и с бръчки да е цял нарязан.

Сега го ям, докато вън сражението вече почна.
Сладни и киселее той подобно любовта ни в Ним.
О, слънце станало на плод, разкошен като стих любим;
о, мой единствен портокал, далечна моя обич сочна!

И споменът ли като плод изяжда се и не остава?
Нима, изяждайки плода, и спомена ще разрушим?
Как мога да забравя теб, нещастна моя обич в Ним?
Изядох портокала цял ведно с кората му корава.

Мисли понявга, моя Лу, за портокалчето, което
бе сладко като обичта, печалната ни обич в Ним,
тръпчиво като обичта, дошла в часа неповторим.
Остава ми сега един единствен портокал - сърцето.

© Превод от френски: Веселин Ханчев

СБОГУВАНЕ

Аз откъснах стръкче папрат.
Есента е мъртва, но мисли за мен.
Няма да се видим на земята,
но ухае времето на папрат.
Знай, че ще те чакам всеки ден.

© Превод от френски: Иван Бориславов

Със своята муза Мадлен Пажес

* * *
Под моста Мирабо минава Сена
и нашата любов
Да я зова ли в спомен въплътена
Бе всяка мъка от възторг сменена

Иде нощ минути отброявам
дните отминават аз оставам

Да постоим така ръка в ръката
ръцете ни са мост
под който преминавайки се мята
от погледи преситена водата

Иде нощ минути отброявам
дните отминават аз оставам

Вълната никога не се обръща
тече и любовта
а мудност на живота е присъща
а пък надеждата е тъй могъща

Иде нощ минути отброявам
дните отминават аз оставам

Назад не тръгва нашата вселена
и с любовта е тъй
не би могла да бъде възкресена
Под моста Мирабо минава Сена

Иде нощ минути отброявам
дните отминават аз оставам

© Превод от френски: Пенчо Симов

Гийом Аполинер и съпругата му Жаклин Колб

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)