Понеделник, 23 Май 2022
„Голите мисли и чувства са еднакво немощни като голите хора. Трябва да се облекат.”

„Голите мисли и чувства са еднакво немощни като голите хора. Трябва да се облекат.”

Пол Валери (30.10.1871 – 2107.1945) е френски поет, есеист и литературен критик, един от най-емблематичните представители на европейския символизъм.

Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. През 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. Оттогава датират неговите „Тетрадки” (257 на брой, астанали за поколенията), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на Първата световна война публикува отново поеми и те имат забележителен успех.

През 1925 г. е избран за член на Френската академия. В същото време участва в културната секция на Лигата на Нациите и изнася публични лекции във Франция и различни страни от Европа. След началото на Втората световна война позицията му се различава от официалната политика и той загубва някои позиции, а след германската окупация изпада практически в немилост. За кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава.

Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „Младата парка“ (1917) и „Очарования“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през 1896 г. През последните 20 години от своя живот Пол Валери е една от публичните фигури на френския интелектуален живот.

При смъртта му във Франция е обявен национален траур и по настояване на самия Шарл дьо Гол му е устроено национално поклонение пред двореца Шайо. Погребан е в Сет, в т.н. „морско гробище“, на което е посветена една от неговите най-известни поеми.

Подбрахме за вас размишления на Пол Валери за литературата, над които всеки изкушен от нея, има за какво да се замисли:

***
Книгите имат едни и същи врагове с човека: огънят, влагата, животните, времето, и тяхното собствено съдържание.

***
Повечето хора имат за поезията такава смътна представа, че тъкмо тая смътност на представата им е за тях определение на поезията.

***
Докато интересът към произведения в проза е сякаш вън от самите тях или се поражда, когато се чете произведението, - интересът към стихотворения не ги напуща, нито може да се отдели от тях.

***
Лиризмът е поезия, която предполага глас, който действа, - глас непосредно излязъл или извикан от нещата, които се виждат или се чувстват като съществуващи.

***
Какъв срам да пишеш, без да знаеш какво са език, дума, метафори, смяна на мисли, на тон; да не разбираш устройството, от което зависи трайността на произведението, нито условията за неговия край; да не знаеш нито защо, нито как! Да се червиш да бъдеш Пития...

***
Да се построи стихотворение, което съдържа само поезия, е невъзможно.
Ако едно стихотворение съдържа само поезия, то не е построено, не е стихотворение.

***
Достойнството на стиха: няма ли една едничка дума, пречи се на цялото.

***
Всички части на едно произведение трябва „да действат”.

***
Расин пише за Боало за 2-ра песен и намира не на място употребена думата клетници, вместо нещастници. Тия дребни неща, които са основа на хубавото и атом на чистото, отдавна са изчезнали от грижата за литература.

***
Частите на едно произведение трябва да бъдат свързани помежду си с много нишки.

***
Когато произведенията са много къси, впечатлението от най-малката подробност се равни с величието на впечатлението от цялото.

***
Проза е произведението, целта на което се изяснява с друго произведение.

***
Писатели. Тия, за които изречението не е несъзнателно действие, като дъвченето и гълтането на човек, който бърза и не чувства какво яде.

© Превод от френски: Николай Лилиев

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)