Петък, 06 Декември 2019
„Сам като чаша ром, забравена на масата…”

„Сам като чаша ром, забравена на масата…”

Пет стихотворения от Лангстън Хюз, американски поет, писател, фолклорист, един от първите експериментатори с джаз поезия, предводител на Харлемския Rенесанс, починал на 22 май 1967 г.

РАЗОЧАРОВАНИЕ

Колко наивен щях да бъда,
обикновен и чист
като дъжд,
като земя,
ако не познавах
черния Харлем,
дивия смях
на твоята радост,
солените сълзи
на твоята болка.
Моля те,
о, мрачен велик град,
позволи ми
да те забравя,
аз при тебе няма да се върна
никога.

ИЗПЛАШЕНИТЕ

Викаме сред небостъргачите,
както предците ни са викали
сред палмите на първобитна Африка:
Нощта настъпи.
И се страхуваме!

ПО ПЕЙКИ В ПАРКОВЕТЕ

Седях по пейки в парковете на Париж
гладен,
седях по пейки в парковете на Ню Йорк
гладен.
Казвах:
- Трябва ми работа.
- Искам да работя.
Отговаряха ми:
- Всичко е заето.
- Няма работа.
Затова седях по пейките на парковете
гладен.
През зимата.
Гладувайки с дни.
Без работа,
без място.

***
Земята иска да се върна
към есенната прах,
към пролетната капка дъжд.
Земята
иска да се върна
към недопятата есенна песен
и крилата на червеношийката…
Земята
иска да се върна…

© Превод от английски: Георги Ангелов

САМ

Сам
като вятър,
прошумял
над прерията.

Сам
като чаша ром,
забравена
на масата.

© Превод от английски: Николай Попов

AFISH.BG