Петък, 06 Декември 2019
„… видях човеците, които толкова отдавна търсех”

„… видях човеците, които толкова отдавна търсех”

Божана Апостолова е българска поетеса, писателка и издател. Носител на Орден „Стара планина“ І-ва степен за изключително големите си заслуги в развитието на българската култура.

Тя е основател и собственик на едно от най-престижните издателства „Жанет 45”, което е обърнато към българските автори и в него се издават най-добрите обазци на съвременната ни литература. То е носител на националните награди „Христо Г. Данов” за принос в националната книжовна култура (2002 и 2007), „Златен лъв” на Асоциация на българската книга (2002, 2005 и 2014), „Константин Константинов” за принос в кигоиздаването за деца (2005), както и на Наградата на ЮНЕСКО в Първия световен конкурс по дизайн на книгата, Франкфурт (2003). Зад всичко това стои издателският коектив, ръководен от неуморната Божана Апостолова, която често наричат „Майка Тереза на българската литература”. А тя наистина е с неизчерпаеми идеи - управител на фондация „Изкуство без граница“, инициатор и съучредител на инициативите „Пловдив чете“ и „Младият Пловдив чете“, създава и годишната литературна награда за поезия „Иван Николов“.

Пише поезия, мемоари, романи и прекрасни книги за най-малките.

AFISH.BG й честити 72-рия рожден ден с пожелание за здраве, сили и твърдост в отстояването на творческата и обществена дейност на ползу роду!
На многая лета!

Поетична вечер

Малко преди залезът
да среже с червения си нож светлината,
видях човеците,
които толкова отдавна търсех.
Седяха на брега на думите
до езерото край Сапанджа.
И слушаха...
Как само слушаха
спасителната песен на поетите
в усмивките на вчерашните им надежди,
в плача на утрешни пътеки.
Увих във недописан вестник думите
и ги изпратих по водата,
дано достигнат и до други жадни.
Да ги спасят минути преди края
със тихата стихия на стиха,
събрала ме завинаги
с човеците,
които толкова отдавна търсех.

Необетован свят

Боже, колко необетован свят
между тичинки, между съзвездия -
светли бездни от аромат,
галактични стъмени бездни...

А сред тях безкрайно ечи
оглушителното мълчание,
ненаселено от очи,
от пчели, от криле и длани.

Няма място за празнота
повече под небето...
Просто веднага ще рухне света,
ако някой откъсне цвете.

Любовта

Има неговото име.
Изричаш го.
Присвива те под лъжичката.
Трепериш.
Вече си на пръсти.
И се хвърляш в обятията й.
Без да мислиш.

© Божана Апостолова

AFISH.BG