Неделя, 22 Октомври 2017
„Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им”

„Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им”

Преди три години от нас си тръгна Габриел Гарсия Маркес.


Колумбиецът, който обърна представите на литературния свят за латиноамериканската литература. Считан за баща на магическия реализъм. Писателят, книга на който има във почти всяко семейство. Нобеловият лауреат, когото всички смятат за безспорен сред спорните напоследък награди, удостояващи творци по политически или геостратегически принцип.

Аз, признавам си, не съм сред феновете му. Когато излезе „Сто години самота” и лудостта по възхваляването на този роман обхвана читателската аудитория в България, така както и по целия свят, веднъж споделих с Любомир Левчев, че на мен пък не ми харесва. Любо се подсмихна: „Поете, да си призная честно, и на мен не ми харесва, но това не му пречи да е гений…”

Мисля, че просто тактично ми каза, дето не съм дорасла до Маркес. Научих се да разбирам „самотата”, от пръв прочит заобичах два от дванайсетте му скитащи разкази, някой ден ще дораста да го обхвана в цялото му величие. Евентуално. За Маркес просто си трябва време. Вечен е. И дали го харесваме или не, дали го разбираме или мислим, че го разбираме, или просто се прехласваме, защото е модно, или… нищо от това не му пречи да е гений.

А тези цитати ми харесват:

Можеш да бъдеш влюбен едновременно в няколко жени, и във всяка със същата мъка, без да си предател към никоя.

Реши ли една жена да спи с някой мъж, няма непреодолима бариера за нея, няма непревземаема крепост, нито каквато и да било морална задръжка, която да не е готова да премахне от корен – няма бог за нея.

Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано.

Не си губи времето с човек, който не цени своето време, прекарано с теб.

Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти.

Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш, само бъди предпазлив.

Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти.

Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора, преди да срещнеш подходящия, затова когато това се случи, бъди благодарен.

Най-лошият начин да ти липсва някой е да бъдеш с него и да знаеш, че никога няма да е твой.

Сърцето има повече стаи и от публичен дом.

Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.

Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.

В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят.

Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.

Това, че някой не те обича както на тебе ти се иска, съвсем не означава, че не те обича с цялото си същество.

Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си.

Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.

На малкото дете бих подарил крила, но бих го оставил само да се научи да лети.

Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.

Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си.

Маргарита Петкова

AFISH.BG