Понеделник, 18 Ноември 2019
„Щом мълнията не ме е убила, гръмотевицата не е страшна”

„Щом мълнията не ме е убила, гръмотевицата не е страшна”

5 стихотворения от Владимир Маяковски

Да отговарят

Барабанът на войната гърми и гърми.
Зове желязо в живи да втикат.
И роб след роб
от всички земи
биват хвърлени върху щика.
За какво?
Земята съблечена
от глад тресе се.
Напариха човечеството в кървава баня
само за туй
нам кой си
и нам къде си
да докопа Албания.
Удар след удар валят,
вкопчиха се злото и позора
само за туй
нечий флот отвъд
да минава без налог Босфора.
Скоро
светът
ще остане без здраво ребро.
И без душа –
разпната с безсрамие,
само за туй
някой
за свое добро
да заграби Месопотамия.
В чие име
ботушът жесток
тъпче земята, която гори?
Кой стои над небето на боя –
Свобода?
Бог?
Пари?
Кога ще се вдигнеш ти, гладен и бос,
умиращ в битки нечувани?
Кога ще им хвърлиш своя въпрос:
Защо воюваме?

Превод от руски: Николай Антонов

 

Лунна нощ

Луната плахо

светна с тънък рог.
А после се показа
цяла,
ненащърбена.
Може би,
с лъжица сребърна
самият бог
звездния бульон
разбърква.

Превод от руски: Борис Борисов

 Какво пък!

С очи невинни
страниците
премигват в смут…
От всички
земни граници
дъхти барут.
Които сме над двадесет,
растяхме
в огнен дим.
Живеем
рядко в радости,
но стига
да скърбим.
Залива ни историята.
Заплахи
и война
ще срежем,
както корабът
прорязва с кил
вълна.

Превод от руски: Борис Борисов

 

Маяковски с Фрида Кало

 

ПО ХАЙНЕ

Мълния в очите й светна:
„Аз видях те -
с теб беше друга.
Ти, нещастник,
ти подъл проклетник…” -
и си тръгна тя,
с гръм и крясък
си тръгна.
Аз съм учено момче, мила,
стига с тези брътвежи ваши.
Щом мълнията не ме е убила,
гръмотевицата
не е страшна.

Превод от руски: Красимир Георгиев

 

Владимир Маяковски (в средата) с приятели: Лиля Брик, режисьора Сергей Айзенщайн третия от ляво) и поета Борис Пастернак (втори от ляво)

 

Лиличка
/вместо писмо/

Дим цигарен въздуха изгълта.
Кручониховски* ад
е стаята.
До прозореца -
спомни си колко пъти -
ръцете ти милвах с обич отчаяна.
Със сърце метално
тук седиш сега.
И ще ме изгониш,
денят преди да свърши.
Като счупена
треперещата ми ръка
ръкава в тъмното антре ще търси.
Ще избягам,
там на улицата ничком
ще рухне тялото ми,
сгърчено от бяс.
Недей така,
моя скъпа,
моя миличка,
нека да се разделим още този час.
Все едно,
където и да идеш,
като тежка гира
ласките ми ти тежат.
Горчилката на скръб обидена
нека изревем в последен път.
От труд каталясал,
във водата студена
ще легне волът.
Освен любовта ти
море няма за мене,
а почивка от нея
как да измолиш.
Зажаждал покой,
слонът в царствен сън
върху пясък-пожар ще се просне.
Освен любовта ти
за мен няма слънце,
а аз не знам къде си и с кого си.
Измъчен така,
за пари и за слава
поетът сменил би любимата,
а аз друг радостен звън
не познавам,
освен звъна на твоето име.
Да се застрелям не мога,
не ще се хвърля
под мост и влак.
Освен острието
на твоя поглед,
никой нож над мене няма власт.
Ти забрави,
че кралица те зовях,
че с теб ми е дамгосано сърцето.
Утре ще издухат
от книжките ми прах
вихрите на карнавал суетен…
Думите сухи и бедни
могат ли теб,
дишаща жадно,
да спрат?
Нека застеля
с нежност последна
прощалния ти път.

* Препратка към поемата на А.Кручоных и В. Хлебников “Игра в ада”

Превод от руски: Борис Борисов

AFISH.BG