Четвъртък, 14 Ноември 2019
„Не искам да целувам уста, които лъжат!...”

„Не искам да целувам уста, които лъжат!...”

Пет стихотворения от Давид Овадия

***
Ако някога аз, уморен от живота
като воин след поход суров,
за покой замечтая, захвърля перото,
ще ме спре твойта силна любов!

Ако някога тръгна по кръчмите шумни
и потъна в бездънния ров
на жестоко пиянство, на радост безумна,
ще ме спре твойта светла любов!

Ако някога друга плени мойте мисли
и помамен от нейния зов,
аз забравя, че моя единствена ти си -
ще ме спре твойта чиста любов!

Ако в бой нов ни хвърли светът на лъжата -
като звярът, преди да умре, -
ако гръмне часът за последна разплата,
няма твойта любов да ме спре.

***
От любовта съм вече излекуван:
ни твоите разплакани очи,
ни твоите усмивки ме вълнуват!
И все ми е е дно дали звучи

гласът ти с вледеняващо презрение
или със страст, изгаряща кръвта!
И все ми е едно дали си с мене
или далеч, на края на света…

Забравих аз, захвърлих във архива
и снимките, и нежните писма…
И все ми е едно дали щастлива
си с друг сега, дали си ти сама.

От любовта съм вече излекуван!
Над моето сърце ти нямаш власт!
О, все едно, че ти не съществуваш,
че никога не ъм те срещал аз!

Раздяла

Дори ръка за сбогом не подаде…
Две токчета като внезапен дъжд
протракаха край старата ограда.
… И не се обърна ни веднъж!

***

Не ме лъжи, че си щастлива!
Кому е нужно туй сега!
Под маска весела не скривай
неугасимата тъга!

Не ме лъжи! Ти тайно плачеш:
аз скръб в очите ти съзрях!
Какво ли твойте думи значат?
Какво – фалшивият ти смях?

***
И както в дни предишни, ти идваш пак при мене,
уверено и дръзко пристъпваш в мойта стая
със същата усмивка, кокетливо-надменна,
със своя смях престорен (ах, как добре го зная!).

Защо съм ти потребен? Моментна женска слабост?
Желаеш да почувстваш вълненията прежни?
Нали ти с друг споделяш леглото си и хляба?
Нали на друг бърбориш слова и клетви нежни?

Не искам да целувам уста, които лъжат!
Огризки не събирам от чуждите трапези!
Ти смяташ ме наивен? А аз съм само тъжен.
Аз без любов не мога. Не мога без поезия.

AFISH.BG