Неделя, 21 Април 2019
„Мисля си: свикнал е, животът му се състои от това да прави любов, само от това”

„Мисля си: свикнал е, животът му се състои от това да прави любов, само от това”

Откъс от романа „Любовникът” на Маргьорит Дюрас

"Изведнъж го видях по черен халат. Седеше, пиеше уиски, пушеше.

Каза ми, че съм спала, че си е взел душ. Почти не бях усетила как съм се унесла. Светна лампа на една ниска масичка.
Той е мъж с навици, изведнъж се замислям за него, навярно идва сравнително често в тази стая, този мъж навярно се люби много, този мъж се страхува, навярно се люби много, за да надвие страха. Казвам му: допада ми това, че той има много жени, че и аз съм сред тези жени, неотделима. Гледаме се. Той разбира това, което току-що съм казала. С внезапно променен поглед, притворен, почерпан от злото, от смъртта.
Казвам му да дойде повторно да ме обладае. Той идва. Ухае приятно на английска цигара, на скъп парфюм, ухае на мед, с времето кожата му е попила мириса на коприната, плодовия мирис на копринения шантунг, мириса на злато, той събужда желание в мен. Казвам му, че го желая. Той ми отвръща да почакам. Говори ми, казва, че веднага разбрал, още при прекосяването на реката, че ще стана такава след първия си любовник, че ще обикна любовта, отсега знаел, че ще му изневеря и че ще изневерявам на всички мъже, с които ще имам връзка. Колкото до него, бил сам оръдието на собственото си нещастие. Щастлива съм от всичко, което ми съобщава, и му го казвам. Той става груб, чувството му е отчаяно, нахвърля се върху мен, хапе момичешките гърди, крещи, изрича обиди. Замижавам от прекомерно силното наслаждение. Мисля си: свикнал е, животът му се състои от това да прави любов, само от това. Ръцете са опитни, прекрасни, съвършени. Имам голям късмет, явно е, сякаш му е занаят, без да го съзнава, той като че ли знае точно какво трябва да направи, какво трябва да каже. Нарича ме курва, пачавра, казва ми, че съм едничката му любов, и тъкмо това трябва да каже, тъкмо това се казва, когато оставяме казаното да се сбъдва, когато оставяме тялото да върши, да се стреми и да намира, и да взема онова, което желае, и тук всичко е уместно, няма отпадък, отпадъците се поглъщат, всичко попада във водовъртежа, в стихията на желанието."

Превод от френски: Силвия Вагенщайн

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)