Четвъртък, 14 Ноември 2019
„Майсторе, ела да чиракуваш!”

„Майсторе, ела да чиракуваш!”

Три стихотворения от Константин Павлов

Масово чудо

Реват вълните бясно.
Падналите в тях светкавици
свистят и гаснат.
Върху водната повърхност
крачат
три милиарда
Исусовци!
Впрочем
някои не крачат -
жадната вода залива колената им.
Други са потънали до кръства.
Трети
само чрез въздушните мехури
своето съществование доказват.
Ясно -
всеки е потънал според вярата си.
Ние -
крачим!

Второ капричио за Гойя

Омръзна ми да бъда нощна смяна.
От тъмнината станах суеверен.
Приятел ми е,
враг ли е,
еднакво го отбягвам.
С точността на прилепи се разминаваме.
Станал съм несигурен и подозрителен.
Вече по инстинкт налучквам само
кой ми се усмихва в тъмното
и кой се мръщи.
... Иска ми се бодър да посрещам слънцето.
Може в първия момент да зажумя.
Ще свикна.
Някаква си птица сутрин пеела -
славей ли, какво ли го наричали...
Казват че било приятно.

Българо-вавилонско стихотворение

Майтор Маноле,
Аз
ще построя една висока кула.
Много висока кула.
Най-високата кула!
От върха й
с бог ще разговарям
и ще се надпявам с космонавтите.
За да бъде вечна
и неразрушима,
в нейните основи ще зазидам -
сянката на моята жена,
сянката на твоята жена,
сенките на майките ни,
сенките на нашите деца...
Нужни са ми сенките на цялото човечество!
Майсторе,
ела да чиракуваш!

 

Константин Павлов

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)