Неделя, 20 Август 2017
„Изслушай ме на тъмно, за да повярваш в моя глас…”

„Изслушай ме на тъмно, за да повярваш в моя глас…”

Три стихотворения от Евстати Бурнаски

Танго за възрастен

Денят умира, все така насечен
от топли полусенки и лъчи,
и кротко идва
мургавата вечер
като мулатка с пламнали очи.
Играят светлините на Хавана
върху коси и нежни рамене
и мислите ми,
сякаш приковани,
стоят пред този свят на колене.
Забравени желания ме дърпат
под палмите с притихнали листа,
където всеки шепот
струва скъпо,
защото е начало на света…
Но аз навярно нямам вече право
на своя палма и вечерен час.
Стихът ми
празно място не остави
за късен шепот и задъхан глас.
Ах, как проклинам грешните години,
че толкова избързаха напред,
че в моето сърце
ще се разминат
внезапен огън и натрупан лед!…

Чаша мелнишко
На Евтим Евтимов

Каква зъбата кучка е нощта!
Захапва мислите, словата гони
и ръфа пламъчето на свещта,
припламнало в отсрещните балкони…

Но в чаша мелнишко една звезда
сама сред кучешката нощ изгрява,
за да спаси словата от беда
и увенчае песните със слава…

Когато месецът е светъл блудник,
звездите винаги осъмват будни…

Недей пали!

Недей пали!
Погледай ме на тъмно,
за да повярваш, че съм млад!
Когато съмне,
върни часовника назад!
Той е направен от метал,
но ще разкаже безпогрешно
защо и как съм остарял…
Ако на тебе ти е смешно,
посмей се! Този мрак
е за това - да скрива
и да поставя равен знак
между наивни и щастливи.

Недей пали!
Изслушай ме на тъмно,
за да повярваш в моя глас!
Когато съмне,
ще легне сянка между нас,
защото пак ще ни дели
едно двуцифрено число.

Недей пали!
Било какво било.
За мене ти си много млада.
Разбирам своята вина.
На тъмно нека я изстрадам,
за да живея в светлина.

Евстати Бурнаски

AFISH.BG