Петък, 22 Ноември 2019
3 стихотворения от Борис Виан

3 стихотворения от Борис Виан

Борис Виан (10.03.1920 - 23.06.1959) е изтъкнат френски поет, писател драматург.

Борис Виан прекарва живота си, обединявайки двете творчески страсти в него - литературата и джаза. Еднакво добър и в двете, той ни е оставил значително и значимо наследство.

С ДВОЕН ВХОД

Има всякакви игрички в обществото:

Може за ръце да се държите, да се гледате в очите,
Може да си дърпате брадите, дойде ли му времето,
Може да ви седнат в скутите
на "сляпа баба"
И по лулата ви, издула джоба,
безпогрешно да ви разпознаят.
Би могло да се направи много дълъг списък
на игричките.
От "Ох, пипни ме, докторе" до играта на "сардели".
Ако играта преминава и през чуждия език
на всеки в дупката, в общата дупка,
в дупката на съседа,
Би било познато и досадно.
Много по-различно е да вземеш четката
И да минеш със катран един килим персийски.
После върху него да нарежеш на парчета мъж.
И една жена след него да нарежеш.
И когато ги съединиш,
трябва да получиш истински хермафродит.
А катранът е наистина необходим –
Иначе килимът ще се изцапа с кръв.

ЕДНОРОГЪТ

На теб

Беше някъде през май и беше светло
И сърцето ми цъфтеше като млад бадем
Под дърветата с пръстеновидни клони
Ние се прегръщахме със теб
Трябва да се каже за мое оправдание
- Хайде да не се будалкаме така –
Че всичко туй извършихме върху тревата
И безброен беше броят на пълзящите гадинки
Дето ги избивах безпощадно
Плъзнали по шията на твоя крак
Трябваше да ги избивам поотделно
Както англичаните избиха бурите
Един след друг … Мръсниците
Има сигурно опиянение
(В смисъл сигурно опиянение)
Да се любиш сред полето под носа на еднорог
И тогава те обземат всякакви идеи за величие
Не не е жестоко и освен това е чисто
Фермерите също идваха да гледат,
Имах време и дори в излишък
- Невъзможно е да помниш тъй като сънувах аз –
И отидох твърде надалече чак до някакви огради
Там едно момиче русо със гърди червени като мед
Бодна ме с една касапска кука и ме сложи да вися
Трябва да се каже за нейно оправдание
- Хайде да не се будалкаме така –
Тя те искаше страхотно страшно я смущавах аз
Беше полудяла от желания повече от мен дори
Както знаеш аз съм честен повече от всеки друг
Разкажи ми най-подробно правите ли нещо там
А когато пак дойдохте тук на следващия ден
Нямаше го вече него – еднорогия му еднорог,
Там една самотна крава с рога си единствен

… С ПЪЛНИ ШЕПИ

На невинните

А ако ви запитат неочаквано:
"Добродетелно ли е да си невинен?"
Аз не бих им отговорил, но
Бих изтърсил нещо за измъкване:
"Да сте чели някога Сезан?"
Някои забравят как се лъже
И ни уверяват: "Аз не знам!"
Не можеш всичките да ги принудиш.

Наистина, да си невинен не е добродетел.
От памтивек в невинността човек се е съмнявал.
И леля ми бе фрашкана със добродетели,
Тя досега ги притежава. Тя е стара.

Добродетели са имали и в древна Гърция,
Но гърците не са били невинни,
Защото те съсякоха Сократ.

Трудно е да се отсъди, никой на това не е
присъствал.
Най-добре е при подобни обстоятелства
Да се намери начин за извъртане
И да отвърнеш, без да отговориш …
Не успееш ли да го откриеш, можеш винаги
да се самоубиеш.

Превод: Рада Баларева и Румен Леонидов

AFISH.BG