Сряда, 17 Юли 2019
Фицджералд си налива уиски, Скоти обелва втори портокал...

Фицджералд си налива уиски, Скоти обелва втори портокал...

Добромир Банев за особения чар на (без)отговорностите в понеделника, който сме избрали

 

Понеделникът е преполовен като портокал без часовников механизъм. Тик-так, тик-так, тик-так... Ден като ден. Обещанията да започнем отначало са фантазията, че най-доброто предстои. И днес не отказахме цигарите. Фитнесът може да почака. Извиненията по телефона са неприемливи, затова отлагаме важния разговор за друг път. Новата книга вече от две седмици стои недокосната на масичката в хола, но тази вечер (заклеваме се) ще прочетем поне две-три страници от нея.

Има някакъв особен чар да отлагаме всичко, което сме набелязали като непосредствена цел. Илюзията, че нещата са под контрол, зарежда със странен оптимизъм. Странно. Колкото в „Странният случай на Бенджамин Бътън“. Не че е е било лесно да си Фицджералд. Фамилията придава отговорност, каквато малките имена не познават.

В отиващия си понеделник аз съм просто Скоти.

Навън снегът вали, но по-скоро ме връща към спомена за казармата, отколкото към носталгия по изгубена любов. Обичам снега на парцали, не когато пада като ситни иглички, които забождат сърцето ти като красива пеперуда зад добре почистено стъкло. Един плъх се промушва като стрела между огромните кашони до кофите за боклук и осъзнаваш, че има безброй часове, в които само си въобразяваш, че познаваш живота.

Понеделникът ми припомня колко бързо набъбва боклукът от ненужни вещи и лъскави опаковки, които само преди часове нежно са докосвали някоя вкусотия, натъпкана с консерванти. Ние сме това, което ядем. Затова започваме да си приличаме все повече. Единствено любовта си запазва правото да изисква от нас някаква оригиналност.

Ден като ден. Скоти преобладава, Фицджералд се въздържа от оценки. Докато единият се взира през прозореца, другият стои в люлеещият се стол и се поклаща като махало на часовник. Уханието на портокали е навсякъде из къщата и онова, което наричаме „лошо време“ не е в състояние да помрачи понеделника, който сме си избрали.

Изборите са нашият живот. Снегът е само фон, на който разиграваме собствените си съвести.

Фицджералд си налива едно уиски. Скоти се усмихва и обелва втори портокал.

Добромир Банев

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)