Четвъртък, 22 Август 2019
Катрин Мансфийлд, която умееше да разказва

Катрин Мансфийлд, която умееше да разказва

Новозеландската писателка е родена на днешния ден преди 128 години

 

„Как можеш да се колебаеш? Рискувай! Рискувай всичко! Спри да се вслушваш в мнението на другите, в чужди гласове. Заеми се с най-трудното за теб в света. Бъди независим. Погледни истината в очите…” Думите са на Катрин Мансфийлд, една от най-добрите разаказвачки от първата половина на ХХ век. По-голямата част от краткия й живот минава във Великобритания и Франция, но тя е родена в Нова Зеландия. Идва на бял свят в семейството на виден банкер точно на днешния ден – 14 октомври 1888 г. в Уелингтън. Истинското й име е Катлийн Мансфийлд Бошам. 

През 1903-1906 г. бъдещата писателка учи в „Куинс колидж” в Лондон, но след това се връща в родината си. Увлича се от музиката, свири на виолончело, но баща й е категоричен – в никакъв случай дъщеря му не бива да става музикант. И след две скучни години в Нова Зеландия младата дама поема отново към Острова.

Посвещава се на писането, омъжва се за издателя Джон Милтън Мъри, живее в средите на лондонската бохема. Вилнеещата по онова време туберкулоза обаче не подминава Катрин Мансфийлд. Тя се подлага на различни лечения, включително на нови експерименти, но напразно. Умира едва 34-годишна след кръвоизлив в белите дробове в Южна Франция.

Литераторуведите често я сравняват с Чехов, О'Хенри, Кортасар, Хемингуей. Благодарение на нейния съпруг, който успява да събере и издаде цялото й творчество, до наши дни са достигнали прекрасните разкази („Градинско увеселение”, „Дъщерите на покойния полковник” и др.) и стихове на Катрин Мансфийлд.

 

По повод годишнината от рождението на писателката публикуваме избрани нейни мисли:

„Първо съм писател, а след това жена.”

„Винаги съм чувствала, че най-голямото успокоение, комфорт и привилегия на приятелството е, че човек не трябва да обяснява нищо”.

„Съжалението е ужасна загуба на енергия.”

„Искам да бъда всичко, което съм способна да бъда.”

„Ако можем да променим своята нагласа, не само ще виждаме живота различно, но и самия той ще бъде различен.”

„Удоволствието от четенето се удвоява, ако човек живее с друг, който споделя същите книги.”

„От изключителна важност е да се научим да се смеем на себе си.”

„За мен животът никога не се е превръщал в навик. Винаги е чудо.”

„Всеки път, когато се подготвям за пътешествие, се подготвям и за смъртта. Да знам, че ако не се върна, всичко е нареден.”

„Когато погледна назад си представям, че винаги съм писала. Глупости, вярно е. Но по-добре да пишеш глупости, каквото и да е, пред нищо.”

„Какво най-много искаш да правиш? Това трябва да продължавам да питам себе си във времена на трудности.”

„Раят е един безкраен понеделник.”

 

 Източник на заглавната снимка - www.theheroinecollective.com

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)