Понеделник, 09 Декември 2019
Заедно, но без да го знаем...

Заедно, но без да го знаем...

Откъс от „Напрадни покани“ на Дино Будзати

 

"Бих искал да дойдеш при мен някоя зимна нощ и притиснати един до друг да се взираме през прозорците в самотата на тъмните замръзнали улици и да си спомняме зимите от приказките, в които сме живели заедно, без да знаем. Ами да – по едни и същи вълшебни пътеки сме минавали ти и аз със свенливи стъпчици, заедно сме преброждали пълните с вълци гори и едни и същи духове са ни наблюдавали иззад снопчетата мъх, увиснали по кулите, сред плясък на гарванови криле. Заедно, но без да го знаем ..."

 

Дино Будзати, „Напрадни покани“

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)