Петък, 25 Септември 2020
Сянката на стъпките

Сянката на стъпките

Поезия в събота вечер с Владимир Голев (20 август 1922 – 15 юли 2011)

 

ПЕПЕЛ

От Владимир Голев

 

Тя бе най-прекрасното, което

някога е раждала земята.

Тя не бе богиня -

тя бе всичко -

слънцето

и влагата

и вятъра.

 

Аз вървях след нея и целувах

сянката на стъпките ѝ леки.

Аз пламтях.

Задъхвах се.

Ревнувах...

Но към нея нямаше пътеки.

 

Тя не бе далеч,

но помежду ни

имаше морета,

бездни сини,

сипеи отвесни,

през които аз напразно

исках да премина.

 

Плаках и се мятах без надежди.

Хиляди пустини в жажда минах.

Слънцето очите ми замрежи,

стъпките ми дъждове измиха.

 

Тя дойде най-сетне уморена.

Тя дойде като очакван пламък.

Тя дойде,

наведе се над мене,

Ала само пепел бе останало...

 

AFISH.BG