Понеделник, 16 Декември 2019
Посланията на един монумент (ВИДЕО)

Посланията на един монумент (ВИДЕО)

На 17 юни през 1885 година Статуята на свободата приключва дългото си пътешествие от Париж до Ню Йорк

 

Оригиналното име на Статуята на Свободата е „Свободата озарява света” (Liberty Enlightening the World). Тя е символ на САЩ, на американската мечта и на надеждата на всички хора, пристигащи за първи път в Новия свят. Медната статуя се издига на пристанището на Ню Йорк – разположена е на Острова на Свободата (остров Либърти), в устието на река Хъдсън. Поради тази причина в периода от 1886 г. до откриването на самолета, тя е била първият американски символ, който милионите емигранти са виждали, прекосявайки океана от Европа.

Макар да е символ на Америка, статуята е създадена в Европа - тя е подарък от Франция за Съединените американски щати, в знак на приятелството между двете нации. Поводът за този дар е стогодишнината от независимостта на САЩ – макар да не е реализирана веднага, идеята се ражда през 1876 г. Договорката била французите да направят статуята, а американците да построят пиедестала, но набирането на средства и в двете държави (общо около 800 000 долара) забавили реализирането на идеята с почти 10 години.

Скулптор на емблематичната статуя е Фредерик Огюст Бартолди. Легендарният създател на друг световноизвестен паметник - Густав Айфел, създал Айфеловата кула, пък е човекът, проектирал вътрешната носеща конструкция на статуята. Смята се, че големината ѝ е близка до тази на Родоския колос – едно от чудесата на света, което не е оцеляло до наши дни. Що се отнася до дизайна на монумента, съществуват мнения, че Бартолди е използвал като модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си.

Статуята е създадена във Франция и е изпратена по кораб до Ню Йорк на части (350  на брой) – за целта са опаковани 214 отделни пакета. Частите пристигат в САЩ на днешната дата, 17 юни, през 1885 г., а пиедесталът е завършен едва през април 1886 г. Сглобяването на статуята отнема още няколко месеца. Официално монументът е открит от президента Гроувър Кливланд на 28 октомври 1886 г.

Монументът е висок 46 метра, а заедно с платформата, на която е поставен, той е с обща височина 93 метра. Статуята е направена от мед и стомана, и тежи 205 тона. Върху главата на женската фигура има корона със 7 лъча – всеки от които символизира седемте морета и седемте континента. Фигурата държи в дясната си ръка факла, олицетворяваща просветлението, а в лявата - Декларацията за независимостта от 4 юли 1776 г. Под краката на статуята пък са разположени разкъсаните вериги на робството.

През 1924 г. Статуята на Свободата е обявена за исторически паметник, а през 1982 г. започва кампания за набиране на средства за реконструкцията ѝ. През 1984 г. ООН включва статуята в Списъка на световното културно наследство, а през 1986 г. реконструираният монумент отваря врати за посетители.

Статуята на Свободата

След атентатите от 11 септември 2001 г. Статуята на свободата бива затворена от съображения за сигурност – тази забрана важи до август 2004 г., когато тя отново е отворена, но достъпът до короната ѝ остава забранен. Интересен факт е, че до 1916 г. е имало достъп и до самия край на статуята – факелът в дясната ѝ ръка, но заради електрифицирането му той е затворен за обикновените посетители.

Преди да създадат оригиналната статуя, Бартолди и Айфел изграждат няколко по-малки модела. Единият от тях се намира на остров в река Сена, срещу моста Гренел, близо до Айфеловата кула – тя е около 4 пъти по-малка от американската си посестрима. Другият модел е отново в Париж, но близо до входа на Люксембургската градина. Неофициални модели на статуята могат да се видят на десетки места по света - в Токийския залив, в Сиатъл, в Лас Вегас, дори на няколко места в Южна Америка.

 

AFISH.BG


Видео

Свързани статии (по етикет)