Петък, 13 Декември 2019
Да бъдеш Маргарита Петкова!

Да бъдеш Маргарита Петкова!

AFISH.BG честити рождения ден на голямата българска поетеса с три нейни стихотворения


ЕДНО НАЛИЦЕ, ДВЕ НАОПАКИ

Орисия ли, карма ли – февруарският мраз

в този ден бил раздиран от рев на момчета.
В три следобед обаче съм се пръкнала аз –
барабар Петкова с мъжете.

Фусти, панделки, бастички за фасон –
не си падах по тях. Аз с момчетата
ритах топка, подстригвах се „а ла гарсон" –
барабар Петкова с мъжете.

Мъжка работа, казваха, е да гониш Парнас,
то не е като манджи и плетки...
Аз обаче с летящ старт пришпорих Пегас –
барабар Петкова с мъжете.

И така си го яздя – не жадна за власт,
зажадняла за ей такъв час в кафенето:
Дончо, Майката, Витята, Васко и аз –
барабар Петкова с мъжете.

За последния свой ден не мисля със страх –
знам си мястото на небето:
Бог Отец, Бог Синът Му, Свети Дух и до тях
барабар Петкова с мъжете.

 

Тъй рече Виктор, драги Федерико*

"Ах, колко мъка, колко труд ми струва да те обичам, както те обичам..."
...Една жена обувките събува и после бавно роклята съблича.
Една жена косите си разпуска, отпуска се в утробата на ваната.
Не мисли за пари и за изкуство, за печката, за ин-ове и ян-ове.
Умората се вие към тавана и предпазливо в пяната се гмурва.
Жената се изправя много бавно - да не разплиска пулса си и кръвното,
да не размести чувствата и чакрите, да не одраска разума и кожата си.
Ключалката на делника прищраква, отключвайки пространства и възможности...
...Мъжът не е човек на име Уве и затова въздъхва с бавни срички:
"Ах, колко мъка, колко труд ми струва да те обичам, както те обичам..."

* Федерико Гарсия Лорка, от чието стихотворение е въздъхнатият цитат

 

ОДА II

Слава Богу, че имам приятели!
И дай, Боже, да са ми живи!
Над главата ми, щедро препатила,
те единствени бдят търпеливо.

Те - баща, и те - майка, когато
безроднинна, бездомна и ничия,
на съдбата си по стъпалата
се задържам на голо "обичам".

Те - сестра, и те - брат, във случаите,
във които сама-саменичка
ближа своите рани по кучешки,
уморена да шепна "обичам".

Те - нещастната моя фамилия -
най-щастливо семейство от всички.
През света равнодушен крещя: "Мои мили,
хайде, сричайте с мен: о-би-чам!"

Ах, по дявола всичко препатено
и по ангела - всичко щастливо!
Слава Богу, че имам приятели.
И - дай, Боже - да съм им жива!

© Маргарита Петкова, „Ненаписани стихотворения”, 1990

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)