Петък, 22 Септември 2017
„И станах на пепел, на шепичка пепел…”

„И станах на пепел, на шепичка пепел…”

72 години атомната гъба хвърля зловещата си сянка над света

На 6 август 1945 година точно в 8 часа и 15 минути „Малчуганът” полита над Хирошима. След 43 секунди атомната въздишка на президента Труман превръща ранното утро в града в истински ад. Екипажа на трите бомбардировача осъществили акцията не могат да повярват на очите си. А веднага след връщане в базата единият от пилотите се самоубива.

 

Светът все по-малко говори за престъпленията на човечеството от миналото, защото почти ежедневно биваме връхлитани от нови, плачът на Хирошима някак е заглъхнал, отекването на набата в часа на ядрения взрив сякаш не достига да ушите ни. Но това не значи, че поетите не го чуват.

МЪРТВОТО МОМИЧЕНЦЕ

Аз съм момиченце. Идвам отрано.
Аз спирам и чукам на всяка врата.
Ала не мога пред вас да застана,
че мъртвите нямат лице за света.

Чуйте – във град Хирошима загинах.
И десет години след моята смърт
аз си оставам на седем години,
че мъртвите малки деца не растат.

Миг. И очите ми станаха слепи,
косата ми пламна и гръм връхлетя.
И станах на пепел, на шепичка пепел,
и вятър отвя надалеч пепелта...

Чакам ви. Чакам да чуете вие –
не искам за себе си нищичко аз.
Аз изгорях като листче хартия –
не мога си взе и бонбонче от вас.

Леличко, чичко! Стоя пред вратите
и чакам за подпис. Ще чакам до край.
Чакам да няма дечица убити,
децата да казват: „Бонбонче ми дай!”

© Назъм Хикмет

 

ШЕСТИ АВГУСТ

Съседът въди гъби на тавана,

едни такива облички и бели..

Аз трябва да му кажа да престане -

от гъби никой нищо не печели.

Защото чувам как от тях сега,

сред тоя светъл августовски здрач

часовникът на моята ръка

процъква като гайгеров брояч.

© Добромир Тонев

AFISH.BG