Понеделник, 22 Октомври 2018
„Нейният живот беше толкова тъжен, че разказът за него е почти неправдоподобен - толкова е красив…”

„Нейният живот беше толкова тъжен, че разказът за него е почти неправдоподобен - толкова е красив…”

На 19 декември преди 102 години се ражда легендарната Едит Пиаф – врабчето на Париж, Първата дама на френския шансон

Едит се ражда в нищета и почти никой не се съмнява, че това ще е нейна участ до последния й ден. Тя е малка и слаба. Единственото, което й се удава без мъка, е пеенето. И тя пее. Никой от стотиците минувачи, хвърлящи монети в краката на грозноватото девойче, пеещо на улицата тъжни песни, не предполага, че много скоро светът ще я нарече Велика Певица! Не знае това и самата Едит. Малката Пиаф е открита за парижката публика от собственик на кабаре, мафиот. Лиу Лепле се разхожда по улицата, когато чува невероятно силния момичешки глас. Замира, хвърля един франк и... предлага на слабоватото девойче да попее в неговото заведение. И не сбърква - още първото изпълнение на Едит става истинска сензация. Пътят към голямата сцена вече е открит пред нея! Очакват я милиони почитатели и десетки любовници. Един от тях, Ив Монтан, Пиаф прави звезда. Шарл Азнавур, неин предан приятел, също дължи своята световна известност на великата Едит.

Тя е боготворена във Франция, обожавана в Америка, величана в Европа. Публиката я носи на ръце. Само сключените от нея договори са за милиард и половина франка. А умира... бедна. Животът на гениалната жена е пълен със страдания. Навярно затова песните й са така прекрасни. Защото в тях всичко е истинско - и любовта, и страстта, и тъгата. 

С трагичната си любов Марсел Сердан

Силният глас принадлежи на слаба жена, която не успява да противостои на ударите на съдбата. С трагичната смърт на обожавания й любовник - боксьора Марсел Сердан, започва черният период в живота на Пиаф. След загубата, изпепелила душата й, стават две катастрофи, една след друга... Сега страда тялото й. Страшната болка кара Едит да се пристрасти към морфина. Скоро тя вече не може да си представи живота без наркотиците. После започва да пие, залъгвайки се с призрачната надежда, че алкохолът ще я измъкне от наркозависимостта. Пиаф така се старае да избие клина с клин, че се напива до смърт. Но великата французойка не пропада. Взема се в ръце и започва да се лекува. И оживява. Уви - жената, която излиза от парижката клиника с бавна походка, вече по нищо не прилича на блестящата любимка на публиката. Останало е само прочутото й в цял свят име. Тя трябва да започне живота си отначало. От нулата... На повече от четиридесет години Пиаф прави житейска равносметка: нито пари, нито приятели, нито любовници. Здравето й също го няма. До самоубийството остава една крачка. Но Бог се смилява над „своето момиченце” и му поднася подарък. Неговото име е Тео. Най-много от всичко болната и забравена от всички Едит иска да бъде обичана. И съдбата изпълнява желанието й...

И само след няколко дни цял Париж знае за странните отношения между нея и Тео. Всички, които я познават отпреди, се учудват: Пиаф не организира шумни събирания, за да представи на всички новия си любовник, за първи път в живота си тя не крещи на всеки завой: „Аз го обожавам!”... Веднъж Тео признава на Едит, че обича да пее и мечтае за сцената. Тя се радва - най-сетне ще може да направи нещо за него. Едит започва да работи с Тео, измисляйки му сценичен псевдоним - Сарапо /в превод от гръцки това означава „Обичам те”/. Същевременно тя подготвя своя нова солова програма. Откъде се вземат изведнъж тези сили у нея? Загадка. Навярно в този момент Едит е просто щастлива.
Езикът и на най-злостните недоброжелатели не би се обърнал да нарече този съюз „брак по сметка”. Тео е единственият син на доста състоятелни хора, а милионерката Пиаф е разорена. Тео вече знае, че бъдещата му съпруга е обречена: лекарите не скриват от него страшната истина - Едит има рак. През октомври 1962-ра тя се омъжва за Теофанис Ламбукас, който е с 20 години по-млад от нея. Малко преди това Пиаф качва годеника си на сцената и изпява с него новата си песен „За какво е любовта?” Потресена от искреността на тази двойка, парижката публика благославя брака им с триумфални овации.

Великата певица напуска живота на годишнината от сватбата си с Тео - 9 октомври 1963 година. Издъхвайки, тя казва на сестра си Симон, от чиято биографична книга за великата певица черпим сведения: „Той ще е последният, но ще остане пръв!”. След смъртта на Едит Пиаф журналистите повече не се сещат за Тео. Оказва се, че прочутата му съпруга му е оставила в наследство огромен дълг - 45 милиона франка. Узнавайки това, всички клюкари, подиграващи се на любовта на младия красавец и застаряващата знаменитост, прехапват език. Никой нищо не разбира в тези отношения. И само един Бог знае защо Тео се появява в живота на Едит, ставайки за нея последният и най-скъп подарък на съдбата.

AFISH.BG


Видео

Свързани статии (по етикет)