Понеделник, 09 Декември 2019
Концерт на Луната? За него няма невъзможни неща!

Концерт на Луната? За него няма невъзможни неща!

Жан Мишел Жар на прага на 70-те не престава да подава кислород на света

Той е легендарен композитор, един от първите в електронния жанр, осъществил най-зрелищните концерти с лазерни прожекции и фойерверки, обединяващи музика, архитектура и околна среда в едно.

Роден на 24 август 1948 г., започва да учи пионо от осемгодишна възраст, но по-късно спира да се занимава с класическа музика. През 1964 година сформира групата Mystère IV. В края на 60-те, той започва да експериментира с тактове от магнетофонни ленти, радио- и други електронни устройства. През 1968 г. Ж.М. Жар се присъединява към Групата за музикални изследвания под ръководството на Пиер Шафер, където за първи път се докосва до синтезатор.

В началото на 70-те, Жар издава първото си самостоятелно произведение La Cage (1972), както и първите си два албумни проекта; Deserted Palace (издаден от Сам Фокс Продъкшънс/Дрейфюс, 1973) и музиката за филма Les Granges Brûlées (Дрейфюс, 1973). Едва през 1976 г. обаче, Жар си осигурява договор с „Полидор“ (след първото издаване на Disques Motors) с неговия първи многомилионно тиражиран албум Oxygene. Макар че албумът получава международно разпространение през 1977 г., Oxygene става популярен в цял свят още след първото му публикуване във Франция. „Oxygene“ е считан от много хора за най-важния и влиятелен електронен албум за всички времена и оттам за един от най-важните албуми в популярната музика. Различаващ се от тогавашните албуми, от твърдия, футуристичен звук на „Kraftwerk“, или още по-космическия и мрачен „Tangerine Dream“, Oxygene има разкошен, омайващ и мелодичен звук напомнящ на мелодията на Уолтър Карлос от музиката към филма „Портокал с часовников механизъм“, издаден няколко години по-рано, и жъне успехи по целия свят. Произведението Oxygene Part IV е издадено отделно и става едно от най-добре познатите парчета електронна музика. Ключов компонент в звука на Жар е използването на фазер ефекта Малък Камък на Електрохармоникс на синтетични струнни клавиши и свободно използване на ехо в различните звукови ефекти, създадени от VCS3 синтезатор.

През 1978 е издаден неговият втори албум Equinoxe. Жар разработва звука, използвайки елементи с повече ритъм и динамика, в частност по-голяма честота на бас линиите. Много от това е постигнато с оборудване по поръчка разработено от сътрудника на Жан Мишел, Мишел Гейс. След издаването на албума последва концерт на Place de la Concorde в Париж (1979). Концертът привлича един милион души, което е първото влизане на Жар в Книгата за рекорди на Гинес за най-голяма публика на концерт на открито.

През октомври 1981, Жан-Мишел Жар става първият западен поп изпълнител, на когото е разрешено да изнася концерти в Китайската народна република. През същата година, е издаден албумът Les Champs Magnétiques (Магнитни полета), посрещнат с много овации, последван от албума Les Concerts En Chine (Концертите в Китай), издаден през 1982, отбелязан като първия му албум на живо, обхващащ първото му турне в Китай през 1981 г.

През 1986, НАСА и град Хюстън го канят да изнесе концерт по случай 25-годишнината на НАСА и 150-годишнината от основаването на Хюстън. По време на концерта, астронавтът Роналд Макниър трябвало да изсвири на саксофон част от Rendez-Vous VI от борда на совалката Чалънджър. Това щяло да бъде първото музикално произведение, записано в Космоса, за албума Rendez-Vous. След катастрофата на Чалънджър на 28 януари, 1986, когато загива Роналд Макниър, произведението е записано с друг саксофонист, а албумът е посветен на седемте загинали астронавти. Концертът в Хюстън влиза в Книгата за рекорди на Гинес заради публиката, която наброява милион и половина души.

През 1988 излиза албумът Revolutions. Жар, заедно с гости като Ханк Марвин, изпълнява музиката от албума и избрани парчета от дискографията си на събитие кръстено Destination Docklands пред двеста хиляди души (без да се смятат хилядите наблюдатели, гледали концерта извън вратите) в два концерта на 8 и 9 октомври. Събитието използвало за проспект Лондонските Кралски Пристанища в източния край.
На 14 юли, 1990 Жар отново чупи собствения си рекорд с концерта в парижкия квартал Ла Дефанс, където два и половина милиона души гледат как Жар осветява парижкия квартал. Албумът En Attendant Cousteau (В Очакване на Кусто) е издаден през същата година и е посветен на френския мореплавател Жак-Ив Кусто.

На 6 септември 1997, Жар изнася концерт в Москва по повод 850-годишнината от основаването на града. Московският държавен университет е използван като екран за грандиозни прожекции на образи, прожекторни светлини и фойерверки. Публиката е над 3,5 милиона души, с което Жар отбелязва четвъртия си рекорд за най-многобройна публика на концерт.

Той работи непрекъснато и прави грандиозни концерти – от Дания до пирамидита в Гиза, от Сахара до Забранения град в Китай. И мечтае за концерт на Луната, както му е предсказал приятелят му Артър Кларк, фантастът, който винаги е виждал нещата в перспектива. Не бихме се учудили, ако някоя тиха лунна нощ чуем космическата музика на Жар над цялата ни планета. Той го може!

AFISH.BG


Видео