Понеделник, 06 Юли 2020
Странният композитор Албер Русел

Странният композитор Албер Русел

Французинът, който пръв използва екзотичните ладове, си отива от този свят на днешния ден през 1937 г.

 

Войната, литературата и пътешествията – това са три от важните моменти, отразили се осезаемо върху творчеството на Албер Русел. Именитият френски композитор умира преди 79 години на днешния ден – 23 август, оставяйки брилянтни музикални произведения.

Съдбата му е необикновена. Един от най-известните френски композитори от първата половина на ХХ век доста късно осъзнава музикалната си дарба. Роден на 5 април 1869 г., през най-младите си години той плава с военен кораб из Индийския и Тихия океан, посещава екзотични места. Тогава е морски офицер и дори не му хрумва да превърне нотите в своя професия. Трябва да навърши 25, за да се посвети изцяло на изкуството.

Албер Русел моли да бъде освободен от военна служба и се заселва във френския град Рубе. Започва сериозно обучение по хармония при директора на местно музикално училище. От октомври 1894-а заживява в Париж, където усвоява тънкостите на музикалната композиция в Schola cantorum, а от 1902 г. там вече и преподава на следващите млади таланти.

Първите му авторски творби се изпълняват през 1898-а под негово диригентство. Веднага получават наградата на Обществото на композиторите, но са безвъзвратно изгубени. През 1903-а по време на концерт на френското Национално музикално общество за пръв път звучи симфоничната му творба „Възкресение”, която Русел пише, вдъхновен от творчеството на Лев Толстой. И ако до този момент някой в страната не е чувал името му, това вече е невъзможно – Албер Русел е аплодиран навсякъде заради своите камерни и песенни произведения.

Старият интерес към пътешествията обаче се завръща и композиторът поема към Индия, Камбоджа и Цейлон. Любува се на величествените храмове, посещава театър на сенките, слуша традиционна местна музика. Изтокът, който Русел открива на съвсем млади години, сега осезателно обогатява езика му като композитор. Особено ярки са тези образи в оперно-балетната творба „Падмавати”, поставена за пръв път и с огромен успех през 1923 г. в парижката „Grand Opera”.

Импресионизмът не отминава Русел. Създаденото от него през второто десетилетие на ХХ век се отличава с красиви образи и изящна оркестрация. Идват обаче размирните години. Русел участва в Първата световна война – преломен момент в неговото творчество. Завърнал се от фронта, той променя маниера си на писане. Факт, който подтиква един музикален критик и привърженик на импресионизма да напише: „Албер Русел ни зарязва – зарязва ни, без да се сбогува, мълчаливо, съсредоточено, сдържано... Ще си отиде, отива си, отиде си. Но къде?”

Така е. Композиторът е привлечен от неокласицизма, което демонстрира със своята Втора симфония (1919-1922). А със създадените по-късно Трета и Четвърта симфонии окончателно се утвърждава в поетия от него нов път. Вече е известен и по света. През 30-те години посещава САЩ, където присъства на концерт на Бостънския симфоничен оркестър, който изпълнява негова творба.

През 30-те години Албер Русел е сред първите композитори, които започват да използват в творчеството си т.нар. екзотични ладове – древногръцки, китайски, индийски (Соната за цигулка и пиано). Има и изключителен авторитет като педагог, при него учат мнозина от известните композитори на ХХ век. От 1935 г. до края на дните си през 1937-а той е председател на френската Национална музикална федерация.

Надгробният паметник на композитора

Когато питат Албер Русел какъв е идеалът му, той казва следното:

Култът към духовните ценности е основата за всяко общество, претендиращо за цивилизованост. А сред всички изкуства музиката е най-чувственият и най-възвишеният израз на тези ценности.”

В приложения аудиофайл можете да чуете откъси от „Бакхус и Ариадна” от Албер Русел

AFISH.BG


Видео

Свързани статии (по етикет)