Четвъртък, 01 Октомври 2020
Да бъдеш Маргарита!

Да бъдеш Маргарита!

Изключителната Маргарита Петкова днес навършва 61 години.


Маргарита Петкова не се нуждае от специално представяне. 

Първите ѝ публикации са още от ученическа възраст, а след първата ѝ книга „Дива къпина“, Багряна иска да се запознае с нея и я кани на гости.

„Всичко може да бъде изписано за Маргарита Петкова, само не, че не е истинска, - във всеки момент, до кръв и кости. А че е нова (и още е), съвременна, непокорна, парадоксална, остра, докато всъщност е нежна - това е сигурно“, казва Стоян Радулов за нея.

А самата Маргарита казва: „Нямам неинтересен ден в живота си. Всичко ми е екстремно“.

През годините тя се утвърждава и като преводач и публицист, като сътрудничи на редица съвремени медии.

Награди:

1984

Национална награда „Цветан Спасов“ за книгата „Дива къпина“
Награда на ОС на БПС „Южна пролет“ за книгата „Дива къпина“
Награда на ОСК, Плевен за за книгата "Дива къпина

1996

Национална награда „Христо Ботев“ за книгата „Окото на урагана“

1997

Годишна награда на СБП за най-добра поетична книга за „Окото на урагана“

2002

Национална награда „Изворът на белоногата“ за цялостен принос

2006

Годишна награда на СБП за най-добра поетична книга за „Втори балкон“

2007

Национална награда „Димчо Дебелянов“ за цялостен принос

2009

Национална награда „Златна амфора“ за цялостен принос

2011

Официален Почетен статут на Експерт с висок престиж и обществено признание в областта на културата и значка „Златна книга“ за принос в развитието на българската култура от Съвета на Европейската и научна общност.

 

Предлагаме на Вашето внимание стихотворението:

 

ЕДНО НАЛИЦЕ, ДВЕ НАОПАКИ

 

Орисия ли, карма ли – февруарският мраз

в този ден бил раздиран от рев на момчета.
В три следобед обаче съм се пръкнала аз –
барабар Петкова с мъжете.

Фусти, панделки, бастички за фасон –
не си падах по тях. Аз с момчетата
ритах топка, подстригвах се „а ла гарсон" –
барабар Петкова с мъжете.

Мъжка работа, казваха, е да гониш Парнас,
то не е като манджи и плетки...
Аз обаче с летящ старт пришпорих Пегас –
барабар Петкова с мъжете.

И така си го яздя – не жадна за власт,
зажадняла за ей такъв час в кафенето:
Дончо, Майката, Витята, Васко и аз –
барабар Петкова с мъжете.

За последния свой ден не мисля със страх –
знам си мястото на небето:
Бог Отец, Бог Синът Му, Свети Дух и до тях
барабар Петкова с мъжете.

Маргарита Петкова

 

AFISH.BG